Mine

Mine

сряда, 28 декември 2011 г.

Карамел

Карамел.
Кафе.
И шоколад.


Събрани в твоите очи.
Проблясват леко с мека топлина.
Искрят като жарава.
Горят като факли.


Давам ти живота си.
В замяна на тези две очи.
Да се оглеждам в тях.
Да ме топлят.
Дори да ме плашат понякога.


Очите ти.
Кафе и карамел.
Карамел и шоколад.
Разтопени.
Смесени.
Течна страст.
Обичам те!


Твоите очи...


Карамел.
Кафе.
И шоколад...


   

петък, 23 декември 2011 г.

Това ли е

Отмина ме още една година.
Остарях...
Или помъдрях...


Обръщам се назад и се оглеждам.


Виждам себе си.


Завършвам гимназия.
Дават ми диплома...
И две професионални квалификации...


Шеметно се завъртат няколко години.
Вече съм омъжена.
Ражда ми се първото дете...
Преди 5 години.
А сякаш беше вчера...


Още няколко години отминават.
Отново ми дават диплома.
Този път за висше образование...
И се ражда второто ми дете...
В една и съща година.


Завъртат се Великден, Коледа, Нова година...
Година след година...
Вече съм на двадесет и шест...


Това ли е животът?
Безкрайна въртележка?

Усмивки и сълзи?
Това ли е животът?
Отлитащи години?
Това ли е...?


Остават само спомени.
  
   

петък, 16 декември 2011 г.

Отново дъжд

Отново дъжд.
И мрачни облаци.
Притискат съзнанието ми.
И ме блокират.


Мъгли безкрайни...
Всичко са обвили.
Не искам вече!


Искам ниското зимно слънце да огрее.
Небето да е ясно с облачета бели.
Снегът да навали и всичко да се промени.


Клоните да натежат от меките снежинки.
Пътят да се скрие със скучната си сивота.
Искам всичко да потъне в снежна чистота...


Празнично ще ми е със сняг.
А не като сега...
Сива мъгла.
Черни облаци.
Сипещ се дъжд.
Есен.


Искам зима...
Трябва да е зима...


    

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Снежно

Снежно ми е....
На душата...


Бяло.
Искрящо.
Покрито с мекота...


Дърветата са сякаш от памук.
Бели побелели...


Снежинки едри навсякъде са навалели.

Разкошно ми е.

На душата.


Зимно е.
Най-после...


През отворения ми прозорец в стаята вали сняг.
Не мога да му се нарадвам.
Красиво ми е.
И прекрасно.


Зима е.
Разкошна и блестяща.
Снежна и прекрасна...


Зима е...


    

вторник, 29 ноември 2011 г.

Бяла зима

Обхванала ме е есенна тъга...
Може би.


Или в мен цари пред-зимна тишина...
Може би.


Сутрин нетърпеливо поглеждам през прозореца.
Търся белотата на снега.
Искам да ме заслепи.
Да ме накара да се усмихна.
Би ми донесла спокойствие.


Или може би...


Ниското есенно слънце вече не топли.
Северният вятър не гали косите.


Искам да е зима...


Истинска.
Бяла.
Много студена...


Искам снега да хрупка под стъпките ми сутрин.
Дъщеря ми да загребва с шепи сняг и да ме засипва...


Искам да е зима...
Истинска.
Бяла.
Ослепителна и много студена...

 

вторник, 22 ноември 2011 г.

Умора

Понякога умората надделява...


Умората...
От хората.
От ситуациите.
От ежедневието...


Умората затваря очите ми.
Притъпява сетивата ми.
Докарва ме до беззащитно състояние.


Мразя тази умора...
Тази, която ме кара да крещя.
Тази, която ме кара да заспивам.
Тази, която спира мислите ми.


Промъква се тихо в мозъка ми.
И го превзема.
Кътче по кътче.
Не оставя свободно място...


И просто заспивам.
Започвам да живея по течението.
На инерция.
А не обичам.


По принцип бързо ми минава.
Но се чувствам зле.


Уморена....


Да, това е точната дума....
Понякога съм просто Уморена...


   

понеделник, 14 ноември 2011 г.

За най-близкия ми приятел

Подай ми ръка.
Моля те.

По-лек е пътя, когато с приятел вървим...
С усмивка топла.
С искрящи очи.
Всяка трудност ще преборим...
Нали?

На теб да разчитам.
На мен да разчиташ.
В лоши моменти.
И в усмихнати дни.
За това са приятелите...
Нали?

Заедно ще плачем.
Заедно ще се смеем.
Ще бъдеш до мен...
Нали?

Ще бъда до теб.
Ще те подкрепям.
Ще се смея с теб.
Ще плача, когато те боли.
Ще ти подам ръка.
Ще избърша сълзите ти.
И ще те обичам....

Защото моят най-близък приятел си Ти.

   

......

Чаша вино.
Червено.
Дъхаво.
Омайващо...


Пред мен стои лика ти.
Казвам "Наздраве!"
Имаш рожден ден днес...


Да си жива и здрава!
От кутията вчера извадих една снимка.
На нея си щастлива.
И усмихната...
С твоята особена прекрасна усмивка.


Усмихваш ми се насреща.
А на мен ми се плаче...
Плаче ми се за отминалите дни.
За загубеното време...


Плаче ми се за всичката болка, която ми причини.
Но теб не те интересува дори.
Не се обърна.
Не погледна назад...

А на мен ми се плаче...

Над чаша вино.
Червено.
Омайващо.

С твоята снимка пред мен.

"Приятелко" моя,
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН...

 

неделя, 13 ноември 2011 г.

За едно старо приятелство...

Стара кутия от обувки....
Лежи пред мен на пода.
Пълна е с побелели снимки...
С намачкани писма.


Годините, прекарани със теб са вътре.
Всичките ми спомени...
За теб.
За приятелството ни...


Внимателно махам капака.
Най-отгоре се усмихваш ти.
От снимка с омачкани ъгли...
Наричах те Приятелка...


Колко време мина...?
Десет...?

Не!
Дванадесет години...!
Бяхме почти деца...


Приятелство ни свързваше вярно.
Но ти ме предаде...


Пазя снимките и писмата.


Пазя обичта си към теб...
И тя е избеляла и омачкана...


Ти така пожела...
Да си тръгна.
Да те загърбя...


Връщам капака на кутията обратно.
Оставям я пак над гардероба...
Ще продължавам да я пазя.


Както все още успявам да опазя и обичта си към теб...


   

петък, 11 ноември 2011 г.

Jennifer Lopez - Ain't it funny




четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Твоите очи

Твоите очи с цвят на кафе...
Изпълват сънищата ми с мечти.


Поглеждам в тях и виждам необятни дълбини.
Дълбини, в които искам да потъна...


Твоите очи с цвят на кафе...
Подлудяват ме.


Твоите очи с цвят на кафе...
Караш ме да правя неща, несвойствени за мен.
Да искам... 
Да преживявам... 
Да чувствам...


Това са те...
Твоите очи с цвят на кафе.

 

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Нещо като автопортрет...

Очи зелени.
Котешки.
Искрящи.
Любопитни...


Коса кестенява.
Права.
Средно дълга.
Мека и блестяща...


Вежди извити, симетрични.
На устните ми усмивка приветлива.
Получават я тези, които заслужават.


Това се вижда в огледалото....


А за характера ми?
Дива котка.
Това съм аз...


   
 

петък, 28 октомври 2011 г.

Gina G - Ti amo




 Моя много любима песен. Приятно слушане!
С благодарности на Владимир Кабрански (krizt), от когото научих името на песента и изпълнителката. 

  

сряда, 26 октомври 2011 г.

Меланхолично

Небето притъмня изведнъж.
От сиви облаци заваля есенния дъжд.

Вятър октомврийски силен вее.
Брули клони.
Златни листи рони.

Дървета тъжно встрани се накланят.
Искат сякаш листата да си съберат.

Ще чакат самотно да дойде пролетта.
Обвити в студ...
Под снежна тишина.

   

понеделник, 24 октомври 2011 г.

За Муси

Каменния кръг премина ти.
Достигна до това, което пази.

Душата ми с очи докосна.
Сърцето ми с ръка погали.

Обикнах те. 
Без да те познавам.
И ти се доверих.
Никога няма да те предам.

Като сестричка си ми.

Каквато нямах...

Позволи ми да те опозная.
И да съм до теб.
Дори да те изслушвам само...

Обикнах те.
Като сестричка си ми ти.
Каквато нямах си преди.

Но си имам вече.

   

събота, 22 октомври 2011 г.

С твоя ритъм

Срещнахме се след толкова много сънища.


Споделени или не със теб...
Те съществуват.
Изпълнени с емоция и цвят.
С дъх на карамел...


Пръстите ми се преплетоха с твоите.
Пълно блаженство...


Душата ми се притаи и тихо се усмихна.
Безкрайно щастлива...


И моят ден се изпълни с карамел.
Искрящ.
Ухаещ...
На теб.


Косата ми се разля по рамото ти.
Оставяйки огнени следи.


Потрепвам, очаквайки страстта...
Обичайки те...
Давам ти всичко...
Ти си сърцето, което тупти в мен.


С твой собствен ритъм...


   

събота, 15 октомври 2011 г.

Знаеш това...

Ти-ри-рам...
От една известна песен...


Обичам те!
Знаеш го, нали...



Отново пиша за теб.
Защото те ценя.
Защото трябва да го знаеш...


Защото с цялото си сърце държа на теб.
Защото душата ми те откри...
И те нарече свой ПРИЯТЕЛ.


Отново пиша за теб...
Приятелю мой.
За да ти напомня какво означаваш за мен.
За да разберат всички...


Защото те обичам...
Отново ти го казвам...


Отново пиша за теб...
Защото те обичам!

 

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Искам да е зима

Дъждовен ден е днес.
Опадаха листата на дърветата.
Улицата ни сякаш опустя.
През оголелите клони тъжно минава вятъра.


Лятото няма да ми липсва.
Но не обичам есента.
Искам по-бързо да мине и тя.


Зимата е моят сезон.
Тогава съм родена.
Чувствам се в свои води.
Зима...


Липсваш ми много.
Чакам те цяла година.
Хайде, идвай по-бързо.
Искам да се гоня в снега с дъщеря ми.
Искам да покажа белотата на сина си.
Искам...


Искам да е зима.
Зима...
Обичам я.


Искам да е зима...


   

сряда, 12 октомври 2011 г.

Есен...



събота, 8 октомври 2011 г.

Някъде напред

Стъпвам тихо...
По пясъчна пътека.
Мека...
Топла...
Галеща...


Залязващо слънцето ме води...
Някъде...
Напред...
Към теб...


Виждам усмивката ти в настъпващия мрак.
Предизвиква ме да продължа напред.
Очите ти горят с тайнствен блясък.
Протегнатите ти ръце приканват за прегръдка...


Обичам те.
Такъв...
Неразгадаем.
Обгърнат от загадъчна мъгла.


Но спри.
За миг.


Спри...
Да те докосна.
Да се уверя, че съществуваш.


Позволи ми да те настигна.
Да се сгуша в силните ти ръце.
Да склоня глава на гърдите ти.
А после тръгни отново...


Аз пак ще те последвам...
Дотам където вече няма да има утре...
Ще бъде само днес...
Тази нощ...
И ще бъдем заедно...


  

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Твоят дом в моето сърце

Ти изгради дом в сърцето ми.


И знаеш, че винаги ще имаш място там.

Дори вратата да затръшнеш, тя винаги ще е отключена.
За теб.

Пантите ще бъдат смазвани редовно.
За да не скърцат, когато влизаш и излизаш.
От живота ми.

Дори когато си отиваш...
Винаги ще можеш да се връщаш.

Знаеш - дори да ме бодеш аз пак ще те обичам.
И пак ще търся пътя си към теб.

Защото ти изгради свой дом в моето сърце.


вторник, 4 октомври 2011 г.

Не успях

Някак така и не успях...
Не успях да те забравя.
Не успях да изтрия спомените.
Не успях да излича усмивката...



Винаги, когато мисля за теб се усмихвам.
Нося те там, откъдето извират усмивките...
И сълзите също живеят там.
В сърцето.


Там живееш и ти, откакто те срещнах.
Преди толкова много години...


Скрила съм си спомена за очите ти.
Тези очи...
Горящи въгленчета...
Усмихват ме.
Винаги са ме усмихвали.
А сигурно и винаги ще ме усмихват.


Защото не успях да те забравя.
А минаха толкова много години...


Някои хора остават в сърцата ни завинаги...


Не можем да ги забравим...


   

неделя, 2 октомври 2011 г.

Marc Anthony & Jennifer Lopez - No Me Ames


"Не ме обичай"

- Кажи ми защо плачеш?
- От щастие!
- И защо се задъхваш?
- От самотата.
- И защо вземаш и стискаш така силно ръцете ми?
А мислите ти те отнасят.

- Толкова те обичам!
- Но защо така?
- Луд инат! Не се съмнявай повече в това!
Макар в бъдещето ни да има огромна стена...
Аз не се страхувам да се влюбя!

- Не ме обичай, защото смяташ, че изглеждам различен!
- Не мислиш ли, че е справедливо да прекараме времето заедно?
- Не ме обичай, защото разбирам каква лъжа ще бъде...
- Ако твоята любов не заслужавам, не ме обичай...
Просто остани още някой ден!

- Не ме обичай, защото съм изгубен...
защото променям света...
защото съм съдбата...
защото не може...
Ние сме едно огледало...
И така ти ще бъдеш това, което аз отразявам от мен...
- Не ме обичай, за да умираш в една борба, изпълнена с разкаяние...
Не ме обичай, за да останеш на земята,
искам да се издигна в полет
чрез твоята голяма любов по небесната синева.

- Не зная какво да ти кажа, такава е истината!
Когато искат, хората могат да нараняват!
- Аз и ти ще излетим, те не ще помръднат...
Но в това небе сама не ме оставяй!

- Не ме оставяй, не ме оставяй!
Не ме слушай, ако ти казвам да не ме обичаш!
- Не ме оставяй, не обезкуражавай моето сърце
с това "Не ме обичай"!
- Не ме обичай, умолявам те, моя тъга, остави ме!
- Знаеш добре, че не мога, че е невъзможно!
Че винаги ще те обичам!

- Не ме обичай, ще те карам да страдаш!
С това сърце, изпълнено с хиляди страдания...
- Не ме обичай, само за да забравиш за сивите си дни!
Искам да ме обичаш само от любов!
- Не ме обичай, аз и ти ще полетим един със друг 
и ще бъдем завинаги заедно!
- Тази любов е като слънцето, което се показва след бурята.
Като две комети в една и съща Галактика.

- Не ме обичай!
- Не, не ме обичай!
- Не ме обичай...

      

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Усмивка за рождения ти ден

Тази сутрин се събудих рано.
Направих си кафе и седнах пред компютъра.
Много исках да напиша нещо, но бланката си остана бяла...


Сега отново се опитвам.
Без чаша кафе.
С малко натурален шоколад до мен.


Ще напиша просто мислите си...


Усмихвам се.
Защото днес един човек, когото обичам, има рожден ден.


Няма думи, с които да опиша колко щастие й желая.
Това е наградата за изминатия път.
Обичам я.
И тя го знае.
Честит рожден ден!


Честит рожден ден!


  

понеделник, 26 септември 2011 г.

I believe I can fly

Където си ти

Малка звездичка в небето блести.
Сочи ми мястото, където си ти.
Там.
Отдолу.
Точно под нея...

Има къща вълшебна една.
В нея твоята среща моята съдба.
Трябва да измина пътя до нея.
За да те имам, а не само да те копнея.
Трябва вече да тръгвам...

Тръгвам.
И бързо ще вървя.
Ще тичам ако трябва...

Да пристигна преди залеза на малката звезда.
Иначе още един ден без теб ще измине.
Загубено време...

Време да губя повече не искам.
Искам твоите пръсти в моите да сплитам.
Да се притисна до теб...

С теб да изживея всички дни и нощи.
Обичам те...

Обичам те!

   

събота, 24 септември 2011 г.

Ще се видим

Ето те.
Отново си в съня ми.
Не беше идвал скоро.


Зажадняла бях за твоя поглед...
И за твоята усмивка.
Липсваше ми.


Но ти си тук.
Сега.
Сънувам те.
Това ми стига.
Изживявам те...


Както само в сънищата бих могла.


Сънищата с вкус на карамел.
И с аромат на ягоди...
С мек отблясък от шампанско.


Довиждане...
В съня ми...
Ще се видим...


До следващия път!


   

сряда, 21 септември 2011 г.

Честит рожден ден!

Честит рожден ден, мила моя Звездичке ...
Обичам те много, много много!



петък, 16 септември 2011 г.

Време е...

Спирам...
Градя стена.
Дебела и висока.


Около себе си.
Отново.


Ще заключа сърцето и душата си.
Там зад нея.
За да не ги докосват отровните ви думи.
Да се защитя от злите ви очи.
Искам да опазя себе си.


Вече ми омръзна...
Бягах прекалено дълго.
Време е да се изправя пред вас.
С цялата си сила.
Да преградя пътя ви към мен.
Защото ми омръзна все да бягам...
И да не стигам никъде.


Спрях.
И градя стена.
Стена, непробиваема за вас...


   

сряда, 14 септември 2011 г.

Усмихни ми се

Усмихни ми се.


Не искам да си тъжен.
Нито пък сериозен.
Не искам да страдаш и да те боли.
Не ти отива.


Слънцето се събира в очите ти тогава...
Когато се усмихваш.


Засмей се.
Прати по дяволите всичките проблеми.
Кажи "Сбогом" на всичките злини.


Усмихни ми се.


Няма време да пилееш времето си...
Когато се ядосваш.


Усмихни ми се.
Усмихни се...

 

На "Ян Бибиян" (нищо лично към героя и книгата)

Добре ме погледни.


Виждаш ли това?
Усмихвам се.
Напук на теб!

Ти мразиш, когато съм щастлива.
Завиждаш ми.
Защото ти не си...


Но мен това не ме вълнува.
Оставих те.
Зад гърба си.
В миналото...


Нямаш път с мен напред.
Живей с омразата си.


Не искам да те виждам вече.
Заболя ли те?

Не ме търси.
Остани си със завистта си... 


Аз продължавам да съм щастлива.


  

събота, 10 септември 2011 г.

На баба...

Стъпваш тихо.
Вървиш редом с мен.

Но понякога те чувам.


Понякога те виждам.
В сънищата си...


Усещам ръцете ти.
Обгръщаш ме .
И ме пазиш.
Обичаш ме.
Дори и отвъд взора ми.


И аз те обичам.
Радвам се, че си до мен.
В трудностите ми.
В радостите...


Иска ми се да можех да те докосна.
Още веднъж да те прегърна.
Да те целуна.
Да ти кажа колко те обичам.


Липсваш ми.
Много ми липсваш.
Бабо...


   

вторник, 6 септември 2011 г.

Моето момче

Две малки крачета.
Две усмихнати очи.
Две ръчички стискат моите.
Плахо и в същото време смело вървим.


Обичам моето малко човече.


Сега се учи да ходи.
Бърза да опознае целият свят.
Иска да може самичък да тича.
Да бяга от и към мен.


Ще пада.
Ще става.
Така се расте.


Ще го науча от грешките си да не се плаши.
Всички грешим...


Ще го пазя.
Ще му помагам.
Ще го обичам.
Днес, утре, вдругиден...


До последния си ден.


  

понеделник, 5 септември 2011 г.

Любовта

Живяла някога някъде Тя .
Имала свой свят, но избягала от него.
За да се срещне с любовта....


......
Двамата вървели прегърнати.
Хванати за ръце.
Понякога дори мълчейки.


Опознавали света около себе си.
Всичко им се струвало ново и красиво.
Искали да бъдат заедно.
Нищо повече.


Вървели през деня.
През нощите споделяли сънищата си.
Срещали се в чудни гори.
И танцували....


Танцували тайнствен танц.
Опияняващ...
Замайващ...
Само техен.


А в очите им искряла тя.
Искряла Любовта...


   

неделя, 4 септември 2011 г.

***

Пристъпваше към мен.
Тихо.
С ръце събрани зад гърба.
Като дете направило беля.
Очите ти бяха сведени към пода.
Страните ти горяха в огнен плам.


-Ела! - ти казах аз.
Говорихме си дълго.


Не се страхувай!
И аз си мисля за същите неща.

Кога се запознахме...
Колко време мина...
Споделихме всичките си мечти.


Изградихме живота си около тази наша първа среща.

Обичах те тогава.

Още преди да те познавам.
Обичам те и днес.


Обичам те...



вторник, 30 август 2011 г.

Знаеш

Представях си те...
Точно такъв трябваше да си ти...


Да имаш тези кадифени очи.
Да притежаваш тази топла усмивка.
Да е твоя силата да бъдеш с мен...


Ти ме караш да летя.
Караш ме да се усмихвам.
И по-рядко да се ядосвам.
Често ти се сърдя...
Но те обичам...
Обичам те дори тогава.


Отдавна ти живееше в моите мечти.
А отскоро си до мен в живота.
Държиш ръката ми.
Водиш ме напред.


Казваш ми, че съм твоят свят.
Но не е точно така...
Това е нашият свят.
Свят за двама.


Обичам те.
Обичаш ме и ти.


Щастлива съм.
Знаеш...


   

неделя, 28 август 2011 г.

Паметник

Пред прозореца ми има един голям бор.
Когато духа силен вятър, борът пее своя песен.


Неповторима и неописуема...
Трябва да се чуе.


Аз я харесвам.
Не, всъщност не я харесвам - обичам я.


Тя ме свързва с хора, които вече ги няма.
Останали са ми само спомени и стари снимки.
И тази песен на големия бор.
Защото там имаше борова гора.
И боровете пееха всеки ден.
И всяка нощ...


Силна песен.
Изпълваща въздуха с емоция.
Песен, която винаги ще нося в сърцето си.
Защото обичам боровете.
Обичам и хората, с които живеехме под боровата гора.


Обичам ги.
А борът пред прозореца...
Той е като техен паметник.


  

вторник, 23 август 2011 г.

За теб.

Разхождам се по красива пътека.
Наредена е от правилно оформени камъни.
Тази пътека води сред моите спомени. 
Тъжни или весели...


От двете страни на пътеката се извисяват дървета.
А в сянката им растат малки тревички и красиви цветчета.
Всяко дърво и всяка трева са скъп спомен.
Спомен, грижливо запазен и посещаван ... понякога.


Спомен за някого.
Или за нещо...
... за вкус.
... за мирис.
... за цвят.


Има дървета самотни, черни и тъжни.
Те стоят встрани от останалите тихомълком.


Има и млади, зелени с големи корони.
Носят смях и радостни сълзи.


В тази чудна гора води красивата пътека.


Там си имаш своето място и ти.
Твоето дърво е още малка фиданка...
През крехките й клонки проблясват слънчеви лъчи.
Листенцата й са толкова светло зелени...
Прозрачни почти.
Виждам, ще стане голямо дърво.
Ще ми носи усмивки, смях дори.


Приятелството ти безценно ще пазя.
Както не съм пазила нищо преди.


Обичам те!
/но ти си го знаеш, нали.../


неделя, 21 август 2011 г.

Guns N'Roses - November rain


Guns N'Roses - November rain
When I look into your eyes
I can see a love restrained
But darlin' when I hold you
Don't you know I feel the same
'Cause nothin' lasts forever
And we both know hearts can change
And it's hard to hold a candle
In the cold November rain
We've been through this such a long long time
Just tryin' to kill the pain
But lovers always come and lovers always go
An no one's really sure who's lettin' go today
Walking away
If we could take the time to lay it on the line
I could rest my head
Just knowin' that you were mine
All mine
So if you want to love me
then darlin' don't refrain
Or I'll just end up walkin'
In the cold November rain

Do you need some time...on your own
Do you need some time...all alone
Everybody needs some time...on their own
Don't you know you need some time...all alone
I know it's hard to keep an open heart
When even friends seem out to harm you
But if you could heal a broken heart
Wouldn't time be out to charm you

Sometimes I need some time...on my own 
Sometimes I need some time...all alone
Everybody needs some time...on their own
Don't you know you need some time...all alone

And when your fears subside
And shadows still remain, ohhh yeahhh
I know that you can love me
When there's no one left to blame
So never mind the darkness
We still can find a way
'Cause nothin' lasts forever
Even cold November rain


Don't ya think that you need somebody
Don't ya think that you need someone
Everybody needs somebody
You're not the only one
You're not the only one 



   

петък, 19 август 2011 г.

Мечта...

Слънцето кротко залязва.
Луната тихо блести.


Звезди се появяват една по една.
Донасят своята бяла светлина.


Някои са големи, други са малки.
Някой са бледи, други са ярки.


Някъде там сред звездите живееш Ти.


Вдъхновяваш моите мечти.
Двамата вървим, хванати за ръце.
В ритъм с твоето бие моето сърце.


Ще бъде ли някога реалност това...?
Ще бъдем ли най-щастливи в света...?



сряда, 17 август 2011 г.

Спомних си за теб

Отворих прозореца си тази сутрин.


Обля ме поток от слънчеви лъчи.
Полъхът на вятъра се плъзна в косата ми.


Усмихнах се.


Отнякъде долетя аромат на цветя.
И на прясно окосена трева...


Спомних си за теб.
За усмивките, тайно разменени в мрака.
За целувките, съзрени само от луната.


Спомних си за всичко...
И отново се усмихнах.


А стаята ми се напълни с тези красоти...
... със слънчеви лъчи.
... със своенравен вятър.
... с лек аромат на цветя.
... с красиви спомени.


И затворих прозореца.
За да си останат при мен.


   

неделя, 14 август 2011 г.

Една молба...

Искам да ви разкажа...
/Една молба за прошка./

Беше до мен.
Обичах те.

Загубих те.
Обичам те.
Вече го зная.

И страдам...
Много страдам за теб.
Липсват ми думите ти.
Няма ги съветите ти.
Липсва ми приятелството ти.

Ти ми беше от най-близките хора.
Всичко споделях с теб.
Но днес не си до мен.
Реши да си тръгнеш.

Допуснах грешка.
Ти не ми даде възможност да обясня.
Просто се обърна и си отиде.
А мен ме боли.
И страдам.

Все още мисля за теб.
И може би никога няма да спра.

И знаеш ли...?

Колкото и да не го искаш...
... аз винаги ще те нося в сърцето си.

   

петък, 12 август 2011 г.

Амбър - Да!


Амбър - Да!
Видях го веднъж на хълма...
Като вода в каньон 
бе кожата му, озарена от слънцето...
Сбълсках се с него.
Дивите цветя запламтяха.
След това го подканих с очи
да попита отново...
Да!
И той попита дали бих ... ?
Да! Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!

Луната изгря на небето
както лежахме заедно.
Една секунда изтече
и се превърна във вечност.
Желанието ме доведе при теб...
След това го подканих с очи
да попита отново...
Да!
И той попита дали бих ...
Да! Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!

Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! 

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!


   

четвъртък, 11 август 2011 г.

Metallica - Nothing else matters



Metallica - Nothing else matters
So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
and nothing else matters
Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don't just say
and nothing else matters
Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
and nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
and nothing else matters
Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don't just say
Trust I seek and I find in you
Every day for us, something new
Open mind for a different view
and nothing else matters

Never cared for what they say
Never cared for games they play
Never cared for what they do
Never cared for what they know
And I know

So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
No, nothing else matters 

    

вторник, 9 август 2011 г.

Кадифе...

В мислите ми си.


Присъстваш постоянно.
Навсякъде те водя с мен.


А може би не искам да те гоня.
Не искам да остана сама...
Сама със себе си.


Какво криеш в загадката на очите си?
Очи с мекота на кадифе.


Кажи ми за какво си мислиш.


Аз ти казах...
Мисля си за теб.
Дори когато си до мен.

И когато те няма.


Обсебваш съня ми.
Предизвикваш ме да мечтая.


Кажи ми...
Кажи ми за какво си мислиш.


Позволи ми да разкрия загадката в очите ти.
В очите с притегателната мекота на кадифе...


 

неделя, 7 август 2011 г.

Conjure one - Tears from the moon(feat.Sinead O'Connor)


Conjure one - Tears from the moon (feat. Sinead O' Connor)
Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head

I feel something falling from the sky
I'm so sad I made the angels cry

Tears from the moon
Fall down like rain
I reach for you
I reach in vain

Tears from the moon, tears from the moon

It just ain't fair this thing called loving
When one's still there and the other feels nothing
I would have done anything for you
I still love you, baby I adore you

All day I keep from falling apart
But at night when the sky gets dark

Tears from the moon
Fall down like rain
I reach for you
I reach in vain

Stop, Stop haunting me
It should be easy
As easy as when you stopped wanting me

Tears from the moon
Fall down like rain
I reach for you
I reach in vain

Tears from the moon
Fall down like rain
but tears from the moon
can't wash away the pain

Tears from the moon, tears from the moon
Tears from the moon, tears from the moon 

   

събота, 6 август 2011 г.

Dirty dancing - Time of my life


Dirty dancing - Time of my life (Final dance)

 

четвъртък, 4 август 2011 г.

Тя и света...

Живяла някога някъде Тя.


Искала да притежава целият свят.
Но това нямало как да стане реалност.
Затова си изградила свой.


Един свят само за нея.
За нейните мечти.
За нейните надежди.
За нейните радости.
За нейните страдания.


Всичко било нейно.
От тревичките и дърветата до небето и звездите.
Всичко било направено по нейния калъп.
Но въпреки всичко там й било самотно.
Нямало с кого да споделя своя свят.


Един ден се престрашила и прекрачила навън.
Огледала се уплашено около себе си.
Но скоро осъзнала, че това е истинският Свят.
Този, в който в действителност трябва да живее.
И се усмихнала.


Разхождала се дълго.
И се усмихвала.
Търсела този, с когото да дели света.
И го намерила.
Той изскочил иззад един ъгъл неочаквано.
Почти я съборил на земята.
Но вместо да се ядоса Тя се засмяла...


Така започна всичко.
А как ще свърши?
Това все още никой не знае...


  

вторник, 2 август 2011 г.

Огледай се

Отвори очите си.


Огледай се.
Небето е синьо.
Напук на сивите облаци.


Слънцето грее.
Напук на поройния дъжд.


Вдигни главата си.
Спри да гледаш в земята.


Огледай се.
Живота те отминава...


Отвори очите си.


Огледай се.
Дари околните с усмивката си.
Изживей деня си.
Бъди себе си.


Не пропускай живота покрай теб.
Обичай това, което ти се случва.
Плачи, смей се, крещи...


Това е животът.
Не го пропускай...


   

неделя, 31 юли 2011 г.

Не спя...

Тази нощ не спя.
Така и не можах да заспя.

Мислех за теб.
И все още го правя.

Мисля за всичко между нас.
За изживяното.
И за това, което можеше да бъде.

Виждам очите ти.
Усмихват се.
По твоя си особен начин.
Така както се усмихваха тогава.

Чувам тихите ти стъпки.
Представям си, че вървиш към мен.

Но това е невъзможно.
Ще остане само спомен.
Ще те нося в сърцето си.
Като малък жив въглен.
Да ме изгаря.
И да ми напомня, че съм те обичала.

А ти ще помниш мен.
И ще се усмихваш с очи.
Всеки път, когато се сетиш за нашите неща.

Ще го правиш, нали?

   

петък, 29 юли 2011 г.

Видях себе си

През очите на своите приятели видях себе си.
Отново.

Видях това, което означавам аз за тях.
Или поне така си мисля.

Определят ме като човек странен и различен.
Не се вписвам в стереотипи...
Ограждам света си със стени.
Изчаквам да видя кой ще се осмели да ги премине.
Казват, че съм особена.
Дали са прави?

Но това съм Аз.
Допускам в сърцето си малко хора.

За да не ме боли след това....

  

понеделник, 25 юли 2011 г.

С карамелен вкус.

Сънувам те.
Отново.
За кой ли път?
Вече спрях да ги броя.


Сънищата ми си имат вкус...


Това е карамел.
Приканва ме.
И ме предизвиква.


Искам да погледна в очите ти. 
Те имат цвят на кафе.
Да разгадая мислите ти.


Подлудява ме...
Този карамелен вкус в съня ми.


Искам да го усетя.
И може би да добавя малко шоколад.


Но натурален...
... за баланс.


  

събота, 23 юли 2011 г.

Ще си спомням

Бавно се обръщам.
Оглеждам празната къща.

Става ми тъжно и някак мило.

Всички дни, изминали тук се преплитат.
Извикват на устните ми топла усмивка.

Черниците на пътя зреят сега.
В лозето гроздовете натежават.

Мило ми е.
Всяко кътче от двора ми е мило.
Всяка стая в къщата ми е скъпа.

Но вече няма при кого да се връщам тук.
А не искам да идвам сама.

Ще запазя в спомените си всичко.
Така ще сънувам красиви сънища.

Ще си спомням пълната къща.
И веселия двор.
Узрялото грозде.
И сладките черници.

Ще си спомням всичко.
Докато съм жива...
  

четвъртък, 21 юли 2011 г.

От твоето сърце до моето сърце...

Пътека от твоето до моето сърце...

"Ти дойде в съня ми и ме зави.
Ти дойде в света ми и сбъдна моите мечти.

Когато те видя на моята врата,
знам, че имам всичко на света.

Приятел аз ще те наричам
и теб винаги ще обичам.

И изчезнеш ли в този час,
знай с теб изчезвам и аз."

... и обратно.

Извират тези мисли и от дълбините на моето сърце.
Защото усмихвам се, когато видя твоето лице.
Най-близкия ми приятел си точно Ти.
И винаги искам да се оглеждам в твоите очи.

вторник, 19 юли 2011 г.

Няма случайни срещи и раздели...

Мисля често...
Какъв щеше да бъде живота ми... 


Ако не бях те срещнала.
Ако не бях изживяла тази болка.
Ако не бях я преживяла.
Ако не бях изминала пътя с теб в живота си.


Може би щях да вярвам, че хора като теб не съществуват.
Да мисля, че никой не може да предизвика подобна буря.
Да бъда в щастливо неведение за теб и подобните ти.


Или може би щях да те търся неистово.
Във всеки случаен поглед на улицата.
Във всяка неочаквана усмивка.
Щях да искам да те срещна, за да те изживея.


Или ако не бих те търсила, ти щеше да ме намериш.
Защото ни е писано да се преживеем взаимно.
И това да ни даде смях и болка, щастие и сълзи.
И да ни направи по-силни.


Защото така е трябвало да стане...
Да се срещнем, а не да се разминем.
И след това, когато всичко свърши, просто да си кажем "Сбогом".
И кротко да продължим по пътя си.


Няма случайни срещи и раздели...


   

неделя, 17 юли 2011 г.

Това си ти.

Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


Очите ти, 
дълбоки, проблясващи меко в мрака.
Устните ти,
тръпнещи, приканващи към грях.
Ръцете ти,
топли, търсещи, намиращи.


Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


Опияняваш ме.
Отвеждаш ме на непознати места.
Предизвикваш неподозирана страст.
Всеки миг мисля за теб.
Изпълваш дните ми.
Осмисляш нощите ми.


Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


Не си отивай.
Остани при мен.
За да мога да дишам.


Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


   

сряда, 13 юли 2011 г.

Вълшебната гора

Имаше една вълшебна гора.
А срещу нея се издига величествена планина.
В подножието им премина детството ми.

Сутрин иззад гората се надигаше слънцето.
Бързаше да огрее нашия двор.
Вечер се скриваше зад планината.
За "Довиждане" погалваше покрива на къщата.
Керемидите проблясваха под полегатите лъчи.

Дълги сенки се стелеха в двора.
Всяка сутрин.
Всяка вечер.

В моите очи на малко дете всичко изглеждаше вълшебно.

Гората ме привличаше през деня.
Омайваше ме с някаква невидима сила.
А нощем тайнствените й звуци не ми даваха да спя.
Исках да прекарвам всяка минута в дебрите й.
Да се разхождам безкрай по тесните пътеки.
Да си проправям път там, където никой не беше минавал. 
Малки и големи птички ме съпътстваха и пееха чудни песни.
Отстрани виждах катерички, стрелкащи се по дънерите.
Исках всяка минута да прекарам в гората...

Това беше тогава.

Днес я няма вълшебната гора.
На нейното място има магистрала.

Останала е планината.
Вечна и вълшебна.
Приканваща и шепнеща.
Зад нея залязва слънцето.

А покривът на къщата самотно го изпраща....

   

понеделник, 11 юли 2011 г.

Такъв си

Приятел си.
На думи само.
Не и на дела.


Да предаваш околните.
Това е твоята съдба.


Не искаш да се промениш.
Харесваш се такъв.
Подмолен.
Лицемерен.


Мразиш щастието на другите.
И искаш да им навредиш.


Такъв си.
И няма да се промениш.
  
  

сряда, 6 юли 2011 г.

Там...

Капчици дъжд потропват по тънкото стъкло.
Луната, забулена в облаци, се "умножава" в локвичките.

Поглеждам навън.
Ярко осветената улица блести.
Някак пречистена ми се вижда тази нощ.
Дори листата на дърветата са по-различни.
Малките прелитащи капчици искрят в безброй цветове.

Искам да изляза.
Да усетя тази свежест по кожата си.
Искам да танцувам под дъжда.
Да танцувам, както го правех в детството си.

Там ме връща този летен дъжд.
На ярко осветения селски площад.
Под забулената в облаци луна.
Аз и другите деца танцуваме под дъжда.

Там искам да се върна.
Днес.
Тази нощ.

Искам да бъда там...

   

неделя, 3 юли 2011 г.

Искам

Гледаш в очите ми, а не виждаш колко съм тъжна.
Слушаш гласът ми, а не чуваш колко ми се плаче.
Интересуваш се единствено от себе си.

А на мен ми се крещи.
За да ме видиш...
За да ме чуеш...

Галиш косата ми, но не разбираш, че не ми харесва.
Целуваш устните ми без да усетиш, че не искам .
Интересуваш се единствено от себе си.

Искам да извикам.
За да разбереш...
За да усетиш...

Искам да променя нещата.
Усмивката отново да изгрее.
Искам да не ми се плаче вече.
Отново да съм щастлива.

Трябва ли да викам, за да ме чу
e
ш?


   

сряда, 29 юни 2011 г.

*****

Днес ми липсваш.
Много.
Както никога преди.

Минаха седем години, откакто си отиде.
А болката е толкова силна.
Изгаряща е.

Вярвам, че си на по-хубаво място.
Че там няма мъка и болка.
Вярвам, че намираш начин да ме пазиш.
Но ми липсваш.

Толкова много ми липсваш.
Всеки ден си мисля за теб.
И се надявам, че чуваш моите мисли.

Сънувам те.
Сънувам какво би ми казала.
Как би ме посъветвала.
Колко би се радвала на дечицата ми.

Всеки миг ми липсваш.
Няма те.
И ме боли.
Спомням си всеки ден, прекаран с теб.

Винаги ще те обичам, бабо!
И ще мисля за теб.
Почивай в мир...
   
  

неделя, 26 юни 2011 г.

Обичай ме и ти

Двамата вървим, хванати за ръце.
Вятърът нежно гали моето лице.
Слънце ни огрява и мило блести...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


Двамата вървим през меката трева.
Към неизвестното напред в света.
Поточе до нас тихо ромони...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


Двамата вървим и спуска се нощта.
В твоите прегръдки ще почива моята душа.
Небето бързо се обсипва с безброй звезди...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


И когато заспя ще те сънувам.
В съня си с тебе ще танцувам.
Ще се смея, ще пея дори...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


   

петък, 24 юни 2011 г.

Loona - Hijo de la luna

Графа и Мария Илиева - Крадена любов

Единствена

/На Мишето с обич
12.07.2002 год./

За тебе, приятелко моя, пиша сега.
За тебе са тези неподправени слова.
На тебе, приятелко, пиша в този час,
с молба нищо да не застава между нас.

Към тебе вдигам отчаяно глава,
когато ме мъчат болка и тъга.
Към тебе отправям помръкнали очи,
когато душата ми посърнала мълчи.

Когато вятър в душата ми завее,
когато сърцето ми ранено залинее,
търся в тебе бляскава искра
и нежна приятелска ръка.

Когато зима ледно ме обгърне,
кой със обич мене ще прегърне?
Кой ще утеши моята душа,
ако не ти - единствена в света?!

Когато чувствата измамени остават
и сълзи в живота ми преобладават,
кой ще ми даде опора със ръка?
Кой, ако не ти - единствена в света?!

Мише, много те обичам! 
Благодаря ти, че си до мен толкова години...  



четвъртък, 23 юни 2011 г.

Това си ти...

Тръгваш си.
Това си ти...

Без дори да погледнеш назад.
Оставяш след себе си сълзи.
И разбити надежди.
Това си ти...

Обръщаш света наопаки, за да избягаш.
Нямаш сили и смелост да се бориш.
Предпочиташ тихото убийство на чуждите мечти. 
Това си ти...


А другия няма смелост да те последва.
Защото не иска повече да го боли.
Това си ти...


Една самотна болка, която обикаля света.
И наранява другите с острите си бодли.
Не можеш да се задържиш при никого.
Никой няма душевната сила да те изтърпи...
Това си ти...


Самота, която поглъща всичко.
И всички са нещастни, когато са до теб.
Това си ти...


Това си ти...
И затова си тръгваш като ограбваш чуждите мечти...


понеделник, 20 юни 2011 г.

Alanis Morissette - Uninvited

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Обичам те

Виждала съм те.

Не помня кога.
Не помня и къде.
Знам само, че съм те виждала.

Може би съм те сънувала.
Или мечтите ми са те рисували.

Ти си това, което съм търсила.
Истински.
Реален.
От плът и кръв.
Не си сън.
Не си и мечта.

Ти си до мен, когато имам нужда да те видя.
Когато искам да говорим.

Очите ти меко блестят.
Усмивка винаги краси устните ти.
 

Ти си в мен.
Аз съм в теб.
Всеки дъх, всяко желание.
Всеки поглед...

Въздуха натежава от неизказани емоции.
Защото Ти си Мен и Аз съм Теб.
 
ОБИЧАМ ТЕ!

 

събота, 4 юни 2011 г.

Зад мен

Пред мен - реки без брод.
Зад мен - познати пътища.
От двете ми страни - непрогледен мрак.

Вървя през гори и поля.
Няма път.
Няма пътека.
Няма светлинка.
Няма я дори бледата луна.

Бягам.
От какво?
И аз не знам.
Не се познавам толкова добре.

Опитвам се да се открия.
В теб.
В твоите очи.

Ти си далеч.
Някъде пред мен.
Трябва да намеря мост.
За да те достигна.
Защо?
За да се родя отново.
В сърцето ти.

Не мога да се върна назад...

Зад мен стоят единствено празните ми стъпки...
 
   

четвъртък, 2 юни 2011 г.

......

Да търсиш това, което не можеш да имаш.
Да пропъждаш всичко онова, което ти принадлежи...

Да бъдеш просто човек.
Понякога е много трудно, нали?
 

Да намериш търсения човек, който да те подкрепи.
Да откриеш сред тълпата някой като теб.
Непосилна задача...

Но когато, незнайно как, съдбата ви срещне по-лесно е да избягаш.

И то не просто да се обърнеш и да си тръгнеш.
А да бягаш стремглаво без да търсиш път.
Защото по-лесно е да бъдеш сам и да живееш в собствения си свят.
 

За какво ти трябват други...?
 

Единственото, което виждаш в тях е натрапчивост...

Защо да даваш трети шанс на някого, когато и втория е провален...?

Повече няма да си причиня същата болка. 
Няма да търся приятел там, където има само бодли.
И знаеш ли защо?
Защото вече ми писна все да ме боли...

И тази болка да е винаги от теб...


   

сряда, 1 юни 2011 г.

Шоколадови целувки с привкус на карамел

Спя.
Сънувам.
До мен си ти.

В очите ти блестят искри.
Жив огън.

Шоколадови целувки.
С привкус на карамел.
Съня ми е изпълнен с дъх на ягоди.

Обожавам те.

Погледа ти.
Усмивката ти.
Не мога да дишам без теб.

Шоколадови целувки.
С привкус на карамел.
Сънувам...

понеделник, 30 май 2011 г.

Те

Хората идват и си отиват.
Оставят след себе си следи.
 

Може да са малки стъпки, потънали в прах.
Или дълбоки отпечатъци, пълни с мътна вода.
 

Остават спомените, в които присъстват Те.
 

Те - хората, които сме обичали.
Те - хората, които мразим.
Те - хората, които не можем да забравим...



  

събота, 28 май 2011 г.

***

Да бъда с теб или да бъда себе си?
Да обичам или да ме обичаш?
Да съм свободна или да ме покориш?
.....................................................................
Да бъда с теб се оказа страдание.
Ти ме подчиняваш.
Пречупваш ме през призмата на твоите емоции.
Загубвам се.
Не виждам вече смисъл да бъда твоя...
Когато не съм себе си.
Искам да те обичам, но ти ме обсебваш.
Толкова ме боли...
Защото не съм себе си.
Позволи ми да полетя.
Да почувствам вятъра в косите си.
Да усетя слънцето върху кожата си.
Не ме затваряй в сенчестото на твоят живот.
Пусни ме...

Защото за да СЪМ ТВОЯ, трябва да БЪДА СЕБЕ СИ.



   

четвъртък, 26 май 2011 г.

В мечтите...

Виждам те пред себе си -
обгърнат си в мъгла...


Съня ми те рисува непрестанно -
във всички цветове на света...


Искам да те достигна,
но ти си прекалено далеч...


Протягам ръцете си отчаяно
в молба за прегръдка...


Но дори само едно докосване до теб
ще ми вдъхне нужните сили...

Път, водещ до теб няма...

Ти си далеч...
Живееш сред звездите...

Достигам до теб... 
...единствено в мечтите...


  

сряда, 25 май 2011 г.

The asteroids galaxy tour - The golden age


The asteroids galaxy tour - The golden age
I wish I lived in the Golden Age, giving it up on the Broadway stage.
Hang with the rats and smoke cigars, have a break with Frank and count the stars.
Dressed to the night, we've had to much. Shiny jewels, casino cash.
Tapping feet, wanna take the lead. A trip back in time is all I need!

Sing it out loud, gonna get back honey!
Sing it out loud, get away with me!
Sing it out loud, on a trip back honey!
Sing it out loud and let yourself free!

I'm on my way, gonna make it big, gonna make the songs for the chicks to dig.
It's really hot and a little bit sour, we're getting your strength to maximum power.
Flying away from reality, whatever ever happened to gravity?
I see it clear, a shooting star! I'm a really good singer la-di-da-da-da!

Sing it out loud, gonna get back honey!
Sing it out loud, get away with me!
Sing it out loud, on a trip back honey!
Sing it out loud and let yourself free! 2x

Ooooh, Silver screen on a rainy day, sally balls in a cabaret.
Shaking sticks, oh what a show, rushing joy from tip to toe.
Rambling down the boulevard, with a fire burning in a wooden heart.
My mind is set, I walked the line!
But I never really thought it would feel this fine! Yeah!

Sing it out loud, gonna get back honey!
Sing it out loud, get away with me!
Sing it out loud, on a trip back honey!
Sing it out loud and let yourself free! 2x

[ From : http://www.elyrics.net/read/a/asteroids-galaxy-tour-lyrics/the-golden-age-lyrics.html ]

понеделник, 23 май 2011 г.

Да запазиш себе си


Особена си.
Според другите...

Градиш стени.
За да се скриеш.

Да скриеш нежната си същност.

Предпазваш се от жилото на злобата.
И отблъскваш нежеланите.
Допускаш до себе си малко хора.
Отбираш на кого да се покажеш.

Преценяваш ситуацията.

Държиш се малко не както подобава.
За да не те нараняват.
А си толкова чувствителна.

Не носиш маска.
Но и не показваш истинското си лице.
Това е твоята стратегия.
Да се опазиш...
От хорска злоба.
И от завист.
Да запазиш себе си.

Въпреки болката и страданието се смееш.
Дори когато ти се плаче...

Усмивката не слиза от лицето ти.
За да предпазиш нежната си същност.

От зли очи...