Mine

Mine

вторник, 10 ноември 2015 г.

Ела

Ден, отминал вече.
Нощ, която предстои.
Слънцето залязло е.
Отстъпва пред звезди.
Облаци в небето тичат.
Танцуват странен танц.
Луната в мен се взира...
Пита ме коя съм аз.
Ден, отминал вече.
Нощ, която предстои.
Нощ, в която да те срещна.
Изпълващ моите мечти.
Ден, отминал вече.
Питаш ме коя съм аз.
Аз съм тази, която те обича.
Чакам те в съня си.
Тази нощ.
Всяка нощ.
Чакам те.
Ела...

 


петък, 3 юли 2015 г.

Вече на пет

С трепет очаквано.
Мое усмихнато малко момче.
С мисъл погалвано.
Мое усмихнато малко момче.
С обич обграждано.
Мое усмихнато малко момче.

Ръчичките малки към мен днес протягаш.
И казваш ми "Аз съм вече голям!"
А сърцето ми тръпне, от обич прелива.
Към тебе...
Мое усмихнато малко момче.
Показваш ми с пръстчета - 
вече си на пет!

С трепет очакван си.
С мисъл погалван си.
С обич обграждан си.
Мое усмихнато малко момче.

Желая ти здраве.
Желая ти милион сияйни звезди.
Желая ти игри и усмивки.
Желая ти безгрижни и спокойни дни.
Обичам те много!

Честит рожден ден!
Мое усмихнато малко момче.





четвъртък, 19 март 2015 г.

Рожденият ден на блога



Тази година се отплеснах ...
Пропуснах да отбележа рождения ден на блога.
Правя го сега, но с почти цял месец закъснение.

Благодаря отново на всички, които четат.
Благодаря отново на всички, които харесват.
Благодаря и на тези, които не харесват ...
Всеки има право на собствено мнение.

Обещавам през настоящата година да пиша повече.
Обещавам, че ще намеря време, за да не изоставам.
Блогът ми е място, създадено и поддържано с обич.
Няма да го изоставям отново ...

Моят блог на четири години (23.02.2015 год.) ...
Благодаря, приятели! Без вас този блог нямаше да съществува!

      

сряда, 11 февруари 2015 г.

Листът бял

Листът бял пред мен стои.
Празен е отново.
Моливът, захвърлен настрани.
Неизползван се търкаля.
Душата празна думите пести.
Сърцето ми и то не отговаря.


Листът бял празен е отново.
Слънцето е мрачно на небето.
Звездите нощем и тях ги няма.
Луната отново е самичка.
Изоставена едва блещука.


Листът бял пред мен стои.
Вълк в гората с цяло гърло вие.
Бухал в хралупа тихо се е скрил.
Врабче в клонака с крилата пърха.
Сърчицето му от страх се пръска.


Листът бял пред мен стои.
Празен е отново.
Моливът, захвърлен настрани.
Неизползван се търкаля.
Душата празна думите пести.
Сърцето ми разбито е ...
Питам го дали тупти, а то не отговаря ...
Само листът бял стои, празен е отново ...

   

петък, 30 януари 2015 г.

За мен

ОгънИзгаря
ЧервеноСлънчевоЗарево
ОтиваДнесКъмКрай
ЕднаНевидимаНишка
ПотръпваПаякЛовува
НощесСънищаУлавя
КошмариОткрадва
КарамелШоколад
МлякоКафе
ПредателствоСрещнах
ЛюбовОбещах
СлънцеИзгрява
НовоНачало
ЗаМен

   

петък, 23 януари 2015 г.

Днес...

Днес разбрах...
Какво е да се чувстваш разбит. На съставните си части. Да се чудиш кое парче от коя точно част от теб е изхвръкнало. Да усетиш сърцето си, пръснато на милион частици, стъпкано на земята. Да се изненадаш от това колко много атоми съдържа душата ти...


Днес разбрах...
Какво е да се чувстваш тотално използван. Натъпкан с безброй лъжи. До върха на търпението. А всъщност да установиш, че търпение си имал все още. Че още си можел да слушаш. Можел си да поемаш лъжи и още лъжи. 


Днес разбрах...
Какво е да видиш чувствата си потъпкани. Изхврлени на боклука от човек, на когото си вярвал. Да погледнеш към себе си и да виждаш мъгла. Да търсиш отклик в празна душа.


Днес разбрах... Всичко разбрах.