Гледаш в очите ми, а не виждаш колко съм тъжна.
Слушаш гласът ми, а не чуваш колко ми се плаче.
Интересуваш се единствено от себе си.
А на мен ми се крещи.
За да ме видиш...
За да ме чуеш...
Галиш косата ми, но не разбираш, че не ми харесва.
Целуваш устните ми без да усетиш, че не искам .
Интересуваш се единствено от себе си.
Искам да извикам.
За да разбереш...
За да усетиш...
Искам да променя нещата.
Усмивката отново да изгрее.
Искам да не ми се плаче вече.
Отново да съм щастлива.
Трябва ли да викам, за да ме чуeш?
2 коментара:
И аз се питах това дълго време. Човек трябва да вика, когато Не Искат да го чуят, това разбрах. И вече викам. И ме чуват. :)
Вероятно и аз ще започна да викам, когато не искат да ме чуят. Започнах да се убеждавам, че само така ще има ефект. :-)
Публикуване на коментар