Mine

Mine

вторник, 28 август 2012 г.

Всяка следваща година

Наближава рождения ти ден.
Трепетно очакван преди шест години.


Спомням си един миг, изпълнен с блаженство.
Мигът, в който те прегърнах.


Прекрасна.
Моя. 
Мъничка.
И беззащитна.


Усетих ритъма на малкото ти сърчице.
Видях ръчичките ти с идеални пръстчета.


Наближава рождения ти ден.
Очакван с нетърпение всяка следваща година.


Виждаш себе си и казваш "Вече съм голяма.
Ще навърша шест годинки."
Не ми позволяваш да те прегръщам и целувам.
Казваш ми сърдито "Мамо, престани!".


А аз те виждам още малка, беззащитна.
Както в онзи първи миг на споделено щастие.
И първия ти поглед, първата усмивка.


А моето сърце, забило с ритъма на твоите настроения,
отброява дните до рождения ти ден.


Всяка следваща година.


петък, 17 август 2012 г.

Още една година

Мина още една година, откакто те няма.
Опитвам да мисля за теб предимно с усмивка.


Говореше ми нежно.
Учеше ме да чета.


Спомням си всички малки нещица.
Бистрия ти поглед, изпълнен с обич.
Прекрасните дни, прекарани при теб.


Цветната градина.
Лехите зеленчуци.
Тичах и се смях под зоркия ти поглед.


В лозето.
На нивата.
Навсякъде все с тебе бях.


Любимата ми къща.
Любимото легло.
С възглавници, извезани от теб...


И ето - мина още една година.
Без теб, моя мила бабо.


Където и да си сега, чуваш моите мисли...
Нали?
И бдиш над нас отново.
Както го правеше преди...


Липсваш ми...
Обичам те! 

        

петък, 10 август 2012 г.

Луната

Скривам се отново.
Вътре в себе си.


Искам някак да избягам.
От теб.
От всички.


Скрих сърцето си.
Заключих и душата си.



Върви си!


Не обсебвай мислите ми.

Искам да забравя всичко.
Но не мога ...
Ти живееш в мен.
Усмивките ни, споделени тайно.
Виждам ги затворя ли очите си.


Луната пътя ни огряваше преди.
Все така огрява го и днес.
Но на различни пътища днес сме с теб.


На онзи кръстопът прегърнати стояхме.
Тихо казахме си "Сбогом".
И всеки пое в своята посока.


Само спомени ни свързват вече.


Скривам се отново.
Бягам от мисълта за теб.
Върви си ...
И аз ще си вървя ...


Но Луната винаги ще ни напомня ...

   

Сладка усмивка

По рецептата Тахан, мед и още нещо.... на Магьосника. 

Следвах рецептата стъпка по стъпка, но нещо сбърках някъде, защото външният вид на сладкиша определено не изпълни представата ми. 
Може би защото го пекох в тавичка. 
Изключих единствено поръсването с лешници, защото нямах... 
Но се получи невероятно вкусен. 

Благодаря на Миро за чудесната рецепта. 

Имах си чудесен помощник на две годинки, който не спря да ми се пречка. 
Но без неговата сладка усмивка първият ми опит с този кекс сигурно нямаше да се получи. 





   

петък, 3 август 2012 г.

За последен път

За последен път в очите ти се вглеждам.
За последен път те виждам аз.


Болката в сърцето си усещам,
но с усмивка те изпращам в този час.


Сълзи напират в моите очи,
а ти не знаеш и се смееш.
Че за теб сърцето ме боли,
че само ти в душата моя грееш.


Не знам дали изобщо ще те видя.
Не знам дали ще се усмихвам пак.
Защото душата ми без тебе е пустиня,
а сърцето ми потънало е в мрак.


На мен ми стига, че щастлив си,
че радост грее в твоята душа.
Обречени на теб са моите мисли,
обречено сърцето, деня ми и нощта!

Ти научи ме да плача,

но усмихвай се сега ...


За последен път се скриваш в здрача.
За последен път разкъсваш моята душа ...