За теб.

Разхождам се по красива пътека.
Наредена е от правилно оформени камъни.
Тази пътека води сред моите спомени. 
Тъжни или весели...


От двете страни на пътеката се извисяват дървета.
А в сянката им растат малки тревички и красиви цветчета.
Всяко дърво и всяка трева са скъп спомен.
Спомен, грижливо запазен и посещаван ... понякога.


Спомен за някого.
Или за нещо...
... за вкус.
... за мирис.
... за цвят.


Има дървета самотни, черни и тъжни.
Те стоят встрани от останалите тихомълком.


Има и млади, зелени с големи корони.
Носят смях и радостни сълзи.


В тази чудна гора води красивата пътека.


Там си имаш своето място и ти.
Твоето дърво е още малка фиданка...
През крехките й клонки проблясват слънчеви лъчи.
Листенцата й са толкова светло зелени...
Прозрачни почти.
Виждам, ще стане голямо дърво.
Ще ми носи усмивки, смях дори.


Приятелството ти безценно ще пазя.
Както не съм пазила нищо преди.


Обичам те!
/но ти си го знаеш, нали.../