Mine

Mine

понеделник, 31 декември 2012 г.

Нямам търпение ...

Нямам търпение вече ...
Искам да изпратя тази година.


Да посрещна с усмивка следващата.
Да дойде, изпълнена с надежди и мечти.


Нямам търпение вече ...
Искам да си отива вече тази година.
Тежка.
Натоварена.
Уморителна ...


Едва ли новата ще бъде безпроблемна.
Но всяко ново начало е именно това - ново начало.


Нямам търпение вече ...
Искам да я изпратя.
И да посрещна следващата.


Искам.
Искам.
Искам.


Нямам търпение вече ...

     

петък, 28 декември 2012 г.

Мъгла

Поглеждам през прозореца.
Мъгла.


Поглеждам в душата си.
Мъгла.
Сърцето ми забулва.


Студено ми е.
Искам слънце да открия.
Същността ми да се стопли.


Омръзна ми.
Омръзнаха ми тези всичките мъгли.
Навън.
Вътре.


Искам слънце да огрее.
Макар и ниско.
Зимно.


Нека да е слънце.
Мъглата да прогони.
Да освети пътя на сърцето ми.
Да го изведе на светло.
Далече от мъглите. 


Дано ...


Пожелавам си слънце в душата ми.


 

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Липсваш ми

Липсваш.


Липсваш ми отново.
В тези дълги дни.
Изпълнени със сиви занимания.
И още по-дълги нощи.
Изпълнени с бълнувания за теб.


Липсваш.


Не знаеш колко много.
Не мога да опиша как се чувствам.
Говоря името ти докато сънувам.
Търся те в прегръдките си, когато се събуждам.


Няма те.
Отиде си.
Завинаги си тръгна.
Преди много време.
Но защо ли продължавам да те мисля.


Липсваш.


Липсваш ми.
Отново.
Всеки ден.
Всяка нощ.


Липсваш ....

 

сряда, 14 ноември 2012 г.

Приятелки ...

Приятелки ...


Колко измамно звучи ...


Посрещахме заедно рождените си дни.
Всички празници в календара ...


А днес?
На улицата се подминаваме ...

Обърнали сме главите си встрани.


Приятелка ...
Някога беше ми ти.
Обичах те много.
Ценях те.
Пазих в сърцето си всяка минута със теб.
Споделяхме си тайните и мечтите.
Имахме общи дори.
Дни и нощи заедно бяхме.
И за миг не се деляхме.



А днес?
Телефонния ти номер не зная.

Снимки общи нямаме вече.
Рождения си ден посрещаш с новата поредна най-добра.


Бъди щастлива ...
И здрава.
Това ти желая аз.
За рождения ти ден ...


От бившата най-добра.
За която едва ли спомняш си днес ...


петък, 9 ноември 2012 г.

Спомняш ли си?

И ето идва зима вече.


Пристъпва с малки крачки.
Приближава.


Напомня ми за онзи сняг дълбок.
В който газехме със теб.


Там.
В планината.
Преспи, прегърнали колата.
Както прегръщаше ме ти ...


И ето идва зимата полека.


Дните се скъсяват и скъсяват.

Както се скъсяваха тогава.
Когато с теб се срещах.


Там.
На пътя.
На пътя ми към щастливи часове.


Така прекрасно ми е да си спомням.
И тези спомени да ме топлят.
През зимата ...
Която идва вече.


А ти спомняше ли си за мен?
През всичките изминали студени зимни дни ...


   

сряда, 31 октомври 2012 г.

Ограда

Ограда ...


Пътя ми пресича.


Оглеждам я.
Не виждам край.
Нито пък има порта.


Въпроси мигом в главата ми препускат.


Моя ли е?
Или е чужда?
Дали да я премина?

Да продължа ли покрай нея?


Мислите ми гонят се.
Скачат една през друга.


Ограда...
На пътя ми стои.
Моя ли е?


Не виждам край.
Нито пък има порта.
Да я премина ли?
Или да продължа покрай нея?



Ограда ...


Пътя ми пресича.
Какво ли чака ме след нея ....

    

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Обичам много ...

Днес отново срещнах те.


Навън.
Преди чашата димящо кафе.


Есенното слънце меко проблясваше в очите ти.
Усмихна ми се.
Спря.
Минутка.
Поздрави ме.
И тръгна.


Продължи напред по пътя си.


Продължих и аз.
Но се усмихвах.
Мислех си за теб.
За сутрешното слънце.
Спомнях си за закачката в очите ти.
Така щастливи и блестящи.


Тези малки сутрешни срещи стоплят сърцето ми.
И с нетърпение очаквам да дойде вечерта.
За да бъдем заедно прегърнати.
Спомняйки си за кратката утринна среща.
Навън.


Обичам тези срещи.
Кратки.
Усмихнати.
Щастливи.
Докосващи се само с поглед.


Обичам ... 
Обичам много ...

   

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Колко много те обичам

Колко много те обичам ...
Сърцето ти усеща.
И го знае.


Колко много те обичам ...
Мисля те.
И се притеснявам.
Тревожа се.
И ти споделям.


Колко много те обичам ...
Пътища преплетени.
Души събрани.


Колко много те обичам.
С обич "сестричка" те наричам.


Не се страхувам чувствата си да разкривам.
Зная, че са споделени.

Познаваш ме.
И те познавам.
Достатъчен е поглед само.


Колко много те обичам ...
Сърцето ти усеща.

         

сряда, 10 октомври 2012 г.

Усмивка за нас

Искам.
Обичам.
Надявам се.
Представям си.
Живея в една мечта.


Искам да си тук.
Обичам те безумно.
Представям си те до мен.
Живея в една мечта, обвързана с теб.


Искам да си с мен.
Ден след ден.
Да се оглеждам в очите ти.
Да усещам любовта ти.
Безкраен океан.


И в тези слънчеви безоблачни дни да сме двамата.


Искам да съм до теб.
На един самотен плаж, огрян от луна и звезди.
Обичам да оставаме сами.
Представям си как небето се усмихва.
Изгрева забавя своя ход.


А когато слънцето се появи усмихва се и то.
На теб.
На мен.
На нас.


Обичам те безумно .
И ти си наясно с това, нали ?

петък, 5 октомври 2012 г.

Огнена страст

"Понякога ще идвам във съня ти..."
Едно любимо произведение.


И аз ще идвам в твоя сън.
Ще те обезпокоявам. 
Нощ след нощ ...
Ще ти припомням.
Отново и отново ...
Какво изпитваме един към друг.


Ще паля огъня в душата ти.
И ще тлее в тебе през деня.


Ще очакваш с нетърпение да заспиш отново.
Там ще те посрещна аз.


Жаравата в сърцето ти няма да угасне.
Ще гори ...
Както за теб изгарям аз.


В очите ти ще блестят онези - чудните искри.
А аз ще изгарям в тях.
Пак и пак ...
За да се родя отново. 
В прегръдката ти.


Ще те обичам всяка нощ.
Ще ме чакаш всеки ден.
Ще те сънувам.
Ще сънуваш мен.


А когато се събудим ...
Аз ще бъда там, до теб.


За да видя огнената страст, с която ме обичаш.
Също както обичам те и аз .

    

сряда, 3 октомври 2012 г.

Дива котка

Дива котка ли съм аз?


Писанка ме наричаш ти.

На рамото ми този огнен знак стои.


Нарисуваха го там за теб.
Да ти напомня колко те обичам.
И коя съм.

Откъде съм тръгнала и докъде съм стигнала.


Дива котка ли съм аз?


Мисля си за теб с усмивка.
Връщам времето назад.
Когато се запознахме.


Дива котка ли съм аз?


На рамото ми този огнен знак стои.


Гори...
Напомня...
Колко те обичам...
И коя съм аз.


Дива котка...

   

събота, 29 септември 2012 г.

Днес на гости бях

Днес на гости бях.
Много смях се и играх.


Ден, прекаран в бяс и с компания добра.
Не се сърди човече.
Домино и карти.
Строител и камиони.


Днес на гости бях.
Много смях се и играх.


Напук на 27-те години....
С три деца се вдетиних.


Две кафета с приятелка изпих.


Днес на гости бях.
Много смях се и играх.


В детството си върнах се назад.


Днес на гости бях.

     

събота, 22 септември 2012 г.

21.09.2012 г. Честит рожден ден!



Шест свещички на тортата горят.
Нека светлина огрява твоя път...



Късче от сърцето ми в теб тупти.

Усмивка ражда се блажена в този ден.
Сълза отронва се полека от моите очи.



Обичам те!

Душата ми си ти.



Честит рожден ден, малка моя звезда!



      

неделя, 9 септември 2012 г.

Просто те обичам

Обичам те ...


Без въпроси.
Без обещания.
Безусловно.


Просто те обичам.


Дишам с Теб.
Усмихвам се с Теб.
Плача, когато плачеш.
Прегръщам те.
Целувам те.


Обичам те ...


Всяка моя мисъл си Ти.
Всяко мое вдишване е изпълнено от Теб.
Ти си моят живот.


Обичам те ...
Толкова много те обичам ...

Просто те обичам.

   

петък, 7 септември 2012 г.

Ще избягам ли ...

До масата седи на стол отделен....
Тъгата ми.


Прегърнала е чашата ми празна и се втренчва в мен.
Опитвам се да я изгоня.
Не успявам.


Сърцето ми загърнала е с плътен черен плащ.
Помрачила е искрите в очите ми. 
Смразила е усмивката дори.
Следва ме, където и да ида.
Две крачки ни делят.


Тъгата ми ...


Вино наливам си отново.
Изпивам го набързо и тръгвам.
Отчаян опит от нея да избягам.
Крача нервно по улицата пуста.
И изведнъж зад мен отекват чужди стъпки.
Обръщам се и виждам ...
Тъгата ми настигнала ме е отново.
Не отделя поглед мрачен и за миг дори.


Поглъща ме.


В мен изригва нервен смях.
Ускорявам крачка, втурвам се във бяг.
Душата ми проправя път.
В мрака на нощта ...


Ще избягам ли?
От тъгата си ...

     

вторник, 28 август 2012 г.

Всяка следваща година

Наближава рождения ти ден.
Трепетно очакван преди шест години.


Спомням си един миг, изпълнен с блаженство.
Мигът, в който те прегърнах.


Прекрасна.
Моя. 
Мъничка.
И беззащитна.


Усетих ритъма на малкото ти сърчице.
Видях ръчичките ти с идеални пръстчета.


Наближава рождения ти ден.
Очакван с нетърпение всяка следваща година.


Виждаш себе си и казваш "Вече съм голяма.
Ще навърша шест годинки."
Не ми позволяваш да те прегръщам и целувам.
Казваш ми сърдито "Мамо, престани!".


А аз те виждам още малка, беззащитна.
Както в онзи първи миг на споделено щастие.
И първия ти поглед, първата усмивка.


А моето сърце, забило с ритъма на твоите настроения,
отброява дните до рождения ти ден.


Всяка следваща година.


петък, 17 август 2012 г.

Още една година

Мина още една година, откакто те няма.
Опитвам да мисля за теб предимно с усмивка.


Говореше ми нежно.
Учеше ме да чета.


Спомням си всички малки нещица.
Бистрия ти поглед, изпълнен с обич.
Прекрасните дни, прекарани при теб.


Цветната градина.
Лехите зеленчуци.
Тичах и се смях под зоркия ти поглед.


В лозето.
На нивата.
Навсякъде все с тебе бях.


Любимата ми къща.
Любимото легло.
С възглавници, извезани от теб...


И ето - мина още една година.
Без теб, моя мила бабо.


Където и да си сега, чуваш моите мисли...
Нали?
И бдиш над нас отново.
Както го правеше преди...


Липсваш ми...
Обичам те! 

        

петък, 10 август 2012 г.

Луната

Скривам се отново.
Вътре в себе си.


Искам някак да избягам.
От теб.
От всички.


Скрих сърцето си.
Заключих и душата си.



Върви си!


Не обсебвай мислите ми.

Искам да забравя всичко.
Но не мога ...
Ти живееш в мен.
Усмивките ни, споделени тайно.
Виждам ги затворя ли очите си.


Луната пътя ни огряваше преди.
Все така огрява го и днес.
Но на различни пътища днес сме с теб.


На онзи кръстопът прегърнати стояхме.
Тихо казахме си "Сбогом".
И всеки пое в своята посока.


Само спомени ни свързват вече.


Скривам се отново.
Бягам от мисълта за теб.
Върви си ...
И аз ще си вървя ...


Но Луната винаги ще ни напомня ...

   

Сладка усмивка

По рецептата Тахан, мед и още нещо.... на Магьосника. 

Следвах рецептата стъпка по стъпка, но нещо сбърках някъде, защото външният вид на сладкиша определено не изпълни представата ми. 
Може би защото го пекох в тавичка. 
Изключих единствено поръсването с лешници, защото нямах... 
Но се получи невероятно вкусен. 

Благодаря на Миро за чудесната рецепта. 

Имах си чудесен помощник на две годинки, който не спря да ми се пречка. 
Но без неговата сладка усмивка първият ми опит с този кекс сигурно нямаше да се получи. 





   

петък, 3 август 2012 г.

За последен път

За последен път в очите ти се вглеждам.
За последен път те виждам аз.


Болката в сърцето си усещам,
но с усмивка те изпращам в този час.


Сълзи напират в моите очи,
а ти не знаеш и се смееш.
Че за теб сърцето ме боли,
че само ти в душата моя грееш.


Не знам дали изобщо ще те видя.
Не знам дали ще се усмихвам пак.
Защото душата ми без тебе е пустиня,
а сърцето ми потънало е в мрак.


На мен ми стига, че щастлив си,
че радост грее в твоята душа.
Обречени на теб са моите мисли,
обречено сърцето, деня ми и нощта!

Ти научи ме да плача,

но усмихвай се сега ...


За последен път се скриваш в здрача.
За последен път разкъсваш моята душа ...



понеделник, 30 юли 2012 г.

Прощавай за последно

И ето...


Днес сърцето ми разбито е.
Като дар поднасям го в краката ти.


Вземи го.
Стъпчи го.
Смачкай всяко парченце.


Не искам с остатъците му да преживявам.
А цяло няма как да бъде вече.


Прощавай за последно.
Прощавай за всичките пропуснати възможности.


И за последно пиша ти сега.


Един цитат любим.
И мой...

И твой може би...
Казвала съм ти го много пъти.


Няма да спра да се надявам...
Защото дом в сърцето ми изгради си ти.


"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Стивън Кинг, "То"

   

петък, 27 юли 2012 г.

Липсваш ми

Липсваш.
Липсваш много.


Думите ти.
Времето ти, отделено за мен.


Липсваш.
Липсваш ми още.
Както ми липсваше първия ден.


Усещам празнота.
Припомням си всяка твоя дума.
Сърцето ми изгаря от последните няколко.


Липсваш ми.
Обичам те.


Искам да крещя.


Липсваш ....
Липсваш ми ....


   

неделя, 22 юли 2012 г.

Щастливо ми е

Тихо ми е днес.
Спокойно ми е.
Щастливо ми е.


На душата.


Нямах време напоследък.
Днес си взех почивка.
Оставих домашните си задължения за утре.


Играя си с децата.
Подреждаме. 
Разхвърляме.
И после пак.


Страхотно.


Чистене.
Пране.
Могат да почакат.
Не са ми спешни.


Тези две лъчезарни личица, озарени от усмивки.
Те са важни.


Искам винаги да са така щастливи.


Но ежедневието е лошо.
Не успявам да отвърна на всяко "Мамо, ела да играем"...
И всяка вечер това ме натъжава след целувката за лека нощ.
Повтарям си, че утре ще играем повече.
Но не всяко "утре" е като обещаното.


Днес успях да се отскубна от руслото.
Играх, седнала на пода.
Навсякъде играчки, книжки, моливчета.
Харесва ми.
Звучният смях на децата оглася стаята.


Харесва ми.
Много ми харесва.


Щастливо ми е.


    

четвъртък, 5 юли 2012 г.

В нейните мечти

И този ден отминава вече.
За залез слънцето гласи се.


От сутринта тя мисли си за тебе.
За усмивката ти нежна.
За погледа ти мил.
За начина, по който я поглеждаш.
За топлата ти успокояваща прегръдка.


И днес отново се усмихваше, мислейки за теб.
И спомняше си всичките ви изживени дни.


Излезе на разходка днес сама.
В чантата носеше любимата си книга.
Тази, която с теб четеше.


И този ден тя мислеше за теб.
За начина, по който я целуваш.


На пейка в парка седна и започна да чете.
Не успя да се съсредоточи.
Мислите за теб валяха като летен дъжд.


Стана и тръгна в познатата посока.
Спря пред твоя дом.
Не помнеше как е стигнала до там.
Звънна на вратата ти и ти отвори.
"Хайде, влез." ти каза тихо "Не си дошла напразно".
Тя влезе и разказа ти деня си.
Поседяхте кротко един до друг.
Почетохте от книгата любима.
И тя си тръгна...


За да дойде утре пак.
Без да е излизала от вкъщи.
Една разходка дълга.
Осъществена само в нейните мечти.


   

вторник, 3 юли 2012 г.

....



Свещичка "2" днес на тортата гори.
Ставаш по-голям.


Растеш не с дни, а с часове.
Не мога да ти казвам вече "бебе".
Мое малко слънчево човече.


През годината изминала научи се да ходиш сам.
По мъничко започна да говориш.
Тичаш и играеш.
Падаш, ставаш, плачеш...
Колената ти ожулени ми даваш да целуна.
Отупваш изцапаните си ръчички и хукваш пак.


Във вихър луд подминаха ни дните.
И ето - дойде рождения ти ден.


Целувам те.
И те обичам!
Мое слънчево детенце...

   
   

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Lil Wayne ft. Bruno Mars - Mirror


Лил Уейн и Бруно Марс - Огледало


Въпреки всичко, което се случи днес.
Не знаеш дали да дойдеш или да останеш.
Но смяташ, че си на своя път.
Животът ти минава пред огледалото, не го пропилявай.
Погледни ме, когато ти говоря!
Гледаш ме, но аз виждам през теб.
Виждам кръвта в очите ти.
Виждам как прикриваш любовта.
Виждам болката тук, в гордостта ти.
Виждам, че не си доволен.
И не виждам никой друг.
Виждам себе си щом погледна в ...


... огледало на стената, ето ни отново.
През изкачванията и паденията ми,
ти беше единствения ми приятел.
Каза ми, че те могат да разберат какъв човек съм .
Защо тогава си говорим отново?


Виждам истината в лъжите ти.
Не виждам никого до теб,
но аз съм с теб, когато си съвсем сам.
И ме поправяш, когато гледам грешно.
Виждам вината под срама ти.
Виждам душата ти през прозореца на болката.
Виждам белезите, които остават.
Виждам Уейн, когато погледна в ...




... огледало на стената, ето ни отново.
През изкачванията и паденията ми,
ти беше единствения ми приятел.
Каза ми, че те могат да разберат какъв човек съм .
Защо тогава си говорим отново?



Сега, когато се погледна, виждам миналото си.
По дяволите изглеждам като шибания си баща.
Светнете, това е димът около огледалото.
Изглеждам добре дори и пред счупеното огледало.
Виждам майка ми да се усмихва, това е благословия.
Виждам промяната, виждам посланието.
То не може да бъде по-ясно.
И така аз се взирам в човека в ...




... огледало на стената, ето ни отново.
През изкачванията и паденията ми,
ти беше единствения ми приятел.
Каза ми, че те могат да разберат какъв човек съм .
Защо тогава си говорим отново?



понеделник, 25 юни 2012 г.

Знаеш ли

Знаеш ли ...


Искам да ти кажа толкова неща.
Имам да ти разказвам много.
Не би ми стигнало цялото време на света.


Знаеш ли ...


Разбирам те.
Знам защо си тръгна.
Не ти се сърдя.


Надявам се да знаеш.
Беше ми специална.

И все още си.
Но няма да те моля да се върнеш.


Просто искам да знаеш.
Твоето място никой няма да заеме.


Знаеш ли ...


Търся те понякога навън.
Оглеждам трепетно околните.
Но теб те няма.


Знаеш ли ...


Липсата ти много ми тежи.
Но те разбирам.
Не ти се сърдя.
Не искам нищо.


Искам само да ти кажа ...
... твоето място никой няма да заеме.

   

петък, 22 юни 2012 г.

За последен път

Една въздишка стаята изпълва.
Две очи притворени ронят бисерни сълзи.


Сънувах те и тази нощ.
Но беше за последно зная.


Няма да дойдеш пак в моя карамелен свят.
Прегърна ме нежно като за Сбогом.
Подари ми най-лъчезарната си усмивка.


Обърна се и тръгна.
Стопи се в утринна неяснота...


Една въздишка стаята изпълва.
Сънувах те за последен път нощес.


Целувката последна по устните ми пари.
Отиде си и няма да се върнеш вече.


Сълзите ми отдавна спрели са и се усмихвам...
На всички само наши шоколадово-прекрасни нощи.


Усмихваш се и ти, където и да си сега.
Защото знаеш, че никой няма да ни ги отнеме.
Спомените от споделено карамелено вълшебство.


Поглеждам за последно в твоята посока и се обръщам.
Тръгвам си, но няма никога да те забравя.


Ще пазя в сърцето си всичките си сънища.
Сбогом...

   

неделя, 10 юни 2012 г.

....

Тих смях.
Зачервени бузи.


Обръщам срамежлив поглед на другата страна.


Не знам защо така се притеснявам...
Да те погледна.
Да ти кажа какво си мисля.


Ръцете ми треперят нервно.
Опитвам се да скрия този факт от теб.
Но ти го забелязваш.


Усмихваш се.


Усещам напрежение във въздуха.
Винаги, когато съм до теб.
Независимо къде.
Усещам го - като облак е обгърнало съзнанието ми.


Не мисля трезво.
Не осъзнавам и какво говоря...
Просто го правя.
По инерция.


Ръцете ми треперят.
Притеснявам се.
Искам да те погледна.
Изчервявам се.


А ти...


Ти се усмихваш.
Не казваш нищо.


Просто ме следиш...
... с изгарящи очи.


    

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Лош ден

Днес ми е особено самотно. 
Исках да напиша нещо весело и романтично ... 
Просто нещо, както досега.


Но не мога.


Днес слънцето не ми се усмихва.
Дори някак ми досажда и съм дръпнала завесите.
Ако имах щори щях и тях да пусна.
Но нямам.


Примирявам се с няколкото лъча, които влизат в стаята.
Нямам избор.
Не мога да ги спра.


Дори мисълта, че трябва да изляза ме измъчва.
Не искам.


Искам днес да си остана вкъщи...
За да не трябва да се усмихвам насила.
За да не срещам също толкова насилени усмивки.


Днес ми е особено самотно.
И не искам да се усмихвам на никого.

 

сряда, 30 май 2012 г.

Лудост

Необятно синьо небе, 
огряно от безброй звезди...


От малка каменна площадка на средата на една поляна гледам нагоре.


Там прекарвах щастливо-тихи само мои, 
тайни нощни часове.
Не беше много далеч от нашата къща, 
няколко минути ме деляха от нея.
Знаех, че мога да отивам по всяко време, 
никого не срещах там.


Или поне така беше обичайно, 
през повечето нощи...


Една нощ не бях сама - с мен там имаше и някой друг.
Заедно се бяхме озовали на тази поляна, водени от различни мечти.
Двама непознати, срещнали се случайно в един и същи сън.
Мой ли беше или негов - и до днес не знам.


Но беше красиво...
Света се изгуби, бяхме сами.
Под луна и звезди.


Пръстите ни едва се докосваха, 
сърцата ни биеха лудо.
Една открадната целувка, 
родена в мрак непрогледен и споделена с утринта.


Една лудост изживяна...
От двама непознати... 
Търсещи малко любов.

   

неделя, 27 май 2012 г.

Търся пролетта

Дъждовно е отвън.
И хладно е.
Някак не отива на края на май.


Отново.
Днес.
Вали неспирен дъжд.
Плътни облаци небето са закрили.


И днес.
Липсва ми омайващото слънце.
Дори заради блясъка му само.


Не че искам да е лято.
Не.


Търся пролетта.
А тя подмина ни отново...
И тази година.


Дърветата разцъфнаха набързо.
Цветята не разпръснаха обичайния си аромат.
Някак прекалено бързо свърши всичко.
Искам си едновремешната пролет.
Със седмици цветя беряхме.
Кършехме цъфнали дървесни клонки.


А сега ...


Едно.
Две.
Три...
Пролетта си тръгна.
И лятото дойде.


Не искам да е лято.
Търся пролетта.


   

сряда, 16 май 2012 г.

Преродена

Копнеех.
Истински.
Болезнено.
Физически.


Чувствах присъствието ти.
В съня ми.


Изпълнена с желание.
Полудяла от страст.


Чаках те.
На нашето място.


Във владенията на Морфей.


Прегърна ме.
Времето спря.


Изгубих се.
В най-кафявото на очите ти.


Удавих се.
В най-сладкото на целувките ти.


Мисълта ми се разпиля.
На хиляди парченца.


Родих се отново.
В ръцете ти.


Чувствах те.
Полудяла.
Преродена...

 

понеделник, 14 май 2012 г.

Довиждане

Мина ли ми вече?
Болката от теб...


Толкова много ме боли...
Спрях да обръщам внимание на това.


Лист хартия празен стои пред мен.
Искам да ти напиша нещо.
Искам да го споделя с теб.
Но думите не идват...


Мина ли ми вече?
Толкова ли можеш да ме нараниш?

Толкова ли болка можеш да ми причиниш?


Оставяш ме.
Над празен лист хартия, мислейки за теб.


Не искам да запомня твоето "Сбогом".
Не искай от мен да те забравя.
Защото знаеш, че не мога.


Винаги ще те обичам.
И ще мисля за теб.
Някой ден ще мога да изпълня листа с думи.
Тогава ще ги прочетеш.
И ще знаеш, че имаш дом в моето сърце.


Не е "Сбогом".
А "Довиждане"...

 

петък, 11 май 2012 г.

Мечта...

Спри.
Ъгълчетата на устните ми извиват се надолу.
Недей да тръгваш...
Усмихни се още веднъж.
Всяка сутрин си отиваш.
Ако можеше извън сънищата ми да останеш.
Мисля непрекъснато за тези нощи.


Толкова прекрасни мигове, споделени с теб.
Ела довечера отново.


Не искам празна да ми е нощта.
Едва дочаквам да настане време...
Представям си отново вълшебния ми сън.
Ръцете си към теб протягам.
Ела нощес! - искам да извикам.
Карамеленият свят не е същия без теб.
Ъглите на кръстопътя сливат се пред мен.
Север, юг, изток или запад...
Накъде да тръгна?
Ароматен карамел навсякъде се е прострял.
Така силно ме привлича.
Обичам този мирис, в този сън... 


Знам, че искам много.
Не мога да го отрека.
Ах, как искам само.
Ела. 
Шоколад и карамел в съня ми те очакват.


Любимият ми сън...
Изпълнен е със страст и красота.

 

сряда, 9 май 2012 г.

Тик-так

Едно часовниче не спира да тиктака.
Отброява минутите до срещата ми с теб.


Тик-так.
Тик-так.
Вътре в главата ми.


Всяко помръдване на стрелките отеква.
Очаквам с нетърпение да дойде нашият час.


Тик-так.


Продължавай, часовник малък.
Напомняй ми.


Трепетно оглеждам се в лъскавото огледало.
Чакам те. 


Тик-так.
Идвай вече.


Едно часовниче не спира да тик-така.
В главата ми.


Усмихвам ти се още преди да си дошъл.


Тик-так.


Нямам търпение.
Хайде, идвай вече.

   

четвъртък, 3 май 2012 г.

За последно

Защо ...?
Защо ...?
Защо ...?

Толкова много "Защо ..." вече делят ме от теб.

Искам ли отговорите им да науча?

Да преживея отново онзи последен ден...
Когато изкрещя в лицето ми колко съм излишна.
Нямала си нужда вече от приятелката си.
Имала си нова...
Съгласих се.
Тогава.

А днес...?
Днес се опитвам да те преживея.

Опитвам се да скъсам тази нишка между нас.
Еднопосочно.
Стиснала си ме в ръцете си.
Не ме искаш, но не ме и пускаш.

Престани!
Върви при приятелите си, които сменяш всеки ден.

И аз вече нямам нужда от теб!
Годините, които имахме заедно няма да се заличат.
Но тези - последните четири - искам да ги няма.

Пусни ме...
Вече искам да не присъстваш в живота ми.

Върви си.
Остави ме.
Ще те преживея...
И повече няма да пиша за теб ...
За последно беше в мислите ми, Д...

   

събота, 28 април 2012 г.

Синьо

Синьо е там...


Където има звезди.
Където бяла луна се крие.


Синьо е в сърцето ми.
Където се раждат мечти.


Слънце пред залез блести.
Червени отблясъци хвърля.
Лунна пътека в река от усмивки.
Сочи ми пътят към теб.


Синьо е там...


Където живееш ти.
Където твоето сърце тупти.


Синьо е там...


Идвам при теб.
Ще ме обичаш, нали...


В най-синьото синьо на моите мечти.

 

петък, 27 април 2012 г.

Надиграването

Зала.
Осветление.
Всички по местата.
Музика!


Вихър от танцуващи деца.


Сред тях е моята мъничка звезда.
Танцува.
Носи се в ритъм луд.
Надиграване между детски градини.
Красиво е.


Усмихнати са всички.
Родители се порсълзяват.
Щастливи са.
Всички.
Прекрасно беше.
Емоционално.


Пеят.
Танцуват.

Народни песни.
Народни танци.


Зала.
Осветление.
Всички по местата.
Музика!


Вихър от усмивки.
Пред мен се вият щастливи личица.


Красиво е.
Сред тях беше и моята мъничка звезда


     

неделя, 22 април 2012 г.

***

Днес отново мисля си за теб.


Виждам топлите ти очи.
Пред мен стоиш.
Усмихваш ми се.
Твоята завладяваща усмивка.


Нямам търпение да те видя.
Да те прегърна.
Искам да се удавя в ръцете ти.


А ти искаш ли?


Докато си далеч.
Чуваш ли гласът ми в главата си...


Мислите ми кънтят.
Заглушават всяка тишина.


Искам да изкрещя, че те обичам.
Но го казвам тихо.
А ти го виждаш...
Изписано е в очите ми.


В моите безкрайно влюбени очи.
Обичам те!

сряда, 18 април 2012 г.

Захарен памук

Душата ти е като захарен памук.


Мека.
Сладка.
Податлива.


Пази я!
Затвори я зад очи студени.
Окови я в кула.


Защити я!
Не позволявай да я нараняват.
Не допускай да я лъжат.


Душата ти е като захарен памук.


Мека.
Сладка.
Обичам я такава.


Опази я!


Пази я за тези, които заслужават...
Които заслужават да я докоснат.


   

вторник, 17 април 2012 г.

Сълзите ми

Дъжд вали.


Изсипва се на едри капки.
Възможно най-натрапчиво.


Вътре.
В душата ми.
Дъжд вали...


Пътеките в парка ми от спомени разкаля.
Скитам се из тях.


Търся спомените си от теб сред локвичките.
Трудно ми е.
Някак като че ли не искам да ги намеря.
Заобикалям.



Дъжд вали.


Оглеждам се нервно наоколо.
Няма кой да ми помогне.


Дъжд вали.
Оглеждам се.
Оказва се, че не е дъжд.


Локвичките всъщност са ...
... сълзите ми.

   

вторник, 3 април 2012 г.

От омразата до любовта

От омразата...
До любовта...


Разстоянието е крачка една.
Дали да я преминеш...
Или да продължиш по позната пътека...


Кое ще избереш?


Вървите всеки ден.
Един срещу друг.
И всеки мисли за своите неща.
Но един ден...


Събуждаш се сутринта.
Огряват те меко слънчеви лъчи.
И разбираш...
Крачката е направена.
Омразата е забравена.
Влюбен си.


А до кога?
До пътя обратно...
От любов...
До омраза...
Крачка дели ги една.


Само една.


   

понеделник, 2 април 2012 г.

Сутрешно-кисели размисли

Когато някой ми каже това, което искам да чуя, съм щастлива.
Но когато същия този някой, от когото искам да чуя онова, което той не ми казва, а ми каже нещо друго, което изобщо не искам да чувам, света ми се обръща наопаки... 


Така че ... 
Трябва да бъда здраво стъпила на земята и да не вярвам в невъзможни неща. 
Вярно е, че и чудеса се случват.
Но има неща, които не могат и не е сигурно дали трябва да бъдат реалност. 
И все пак твърде възможно е да реализирам мечтите си, но дали си струва... 
Дали резултатът ще бъде такъв, какъвто съм очаквала... 
Това е в сферата на вероятностите.

Тук при обикновени обстоятелства бих си казала  "Дерзай!".
Но днес много се замислям дали трябва или не трябва да настоявам и да насилвам събитията.
Все пак - случайности няма.
Ако нещо трябва да бъде, то ще бъде... 


Днес. 
Утре. 
Вдругиден.
След един месец. 
След една година... 
То просто ще се случи.


   

неделя, 1 април 2012 г.

Чаша кафе

Чаша ароматно кафе...


Тихо до мен дими.
Излъчва мека топлина.
С лек дъх на мляко.


Деня ми не започва без него.


Когато пиша.
Или чета книга.
Когато имам време.
И когато нямам.


Без чаша кафе света ми спира.
Обичам вкуса му.


Пия го бавно.
Наслаждавам му се.
Както бих се наслаждавала на теб.


Чаша.
Ароматно.
Кафе.
Лек.
Дъх.
Мляко.
Обичам.


Обичам...

събота, 31 март 2012 г.

Доверих ти се

Душата ми полетя.


В очите ти намерих свобода.
Докосна се до моят свят.
До най-съкровените ми тайни.


Прегърна сърцето ми и тръгна с мен.
Доверих ти се.
Не ме предавай.
Остани до мен.
Душата ми не оковавай.


Доверих ти се.
Свобода видях в твоите очи.
Душата ми прегърна.
Сърцето ми освободи.


Доверих ти се ...


   

неделя, 25 март 2012 г.

Ела

Не те сънувам вече.


Спря да идваш в моя карамелен свят.
Шоколадовата гора не се оглася от бързите ти стъпки.


Празно ми е.
И самотно.


Как да те върна обратно?
Искам с теб сънищата си да споделя.


Ела!
Върни се!


Приемаш ли предизвикателството ми?

Ще дойдеш ли нощес?



Да бъдем двамата в съня ми.
Обгърнати от карамел.
Насред шоколадова гора.
Огряна от бяла лунна светлина.


Ела...
Ела...
Ела...


     

вторник, 20 март 2012 г.

Тази любов

Моля те - вратата не затваряй.
Спомените не изгаряй.
Те са ми нужни, 
за да живея - не забравяй!


Малко място за мене отдели.
Там ще се наместя и ще замълча.
Обещавам - няма да те заболи,
защото ще сбъднеш една мечта.


Моля те - вратата не затваряй.
Позволи на една душа да се усмихне.
С нея се забавлявай, но внимавай -
защото в ръцете ти не ще утихне.


Моля те - вратата не затваряй.
В очите добре ме погледни.
За миналото ти не се разкайвай,
а този любов с мене сподели.

сряда, 14 март 2012 г.

....

Тогава. 
Там. 
На нашето си място...


Погледнах те в очите.
Видях една голяма празнина.


Разбрах, че нямам място там.
Обърнах се и си тръгнах.


Стават 5 години днес.
Откакто ме изгони от живота си.


Тогава защо аз още те обичам...
Защо се оглеждам за теб на улицата...
Защо все още пазя телефонния ти номер...
Всичките ти снимки...
Твои и наши общи...


Ти пазиш ли спомените си от мен?
Всички малки нещица...
Подарени ти от мен с безкрайна обич...


Пазиш ли усмивката дълбоко в сърцето си?
Усмивката, която аз толкова обичах...
Пазиш ли и мене там?
Както те пазя аз...


Въпреки времето, което ни отдалечава.
Пиша пак за теб.
Защото беше част от живота ми.
Мила моя приятелко...


Липсваш ми!
Все още...


    

петък, 9 март 2012 г.

Здравейте

"Здравейте!
Името ми е Соня.

Приятно ми е да се запознаем."

Така се представям на нови хора.
Придружено от приветлива усмивка.


Реших да се запозная с Вас, които ме четете.
И лично да Ви благодаря, че го правите.


Здравейте!
Името ми е Соня.

Приятно ми е да се запознаем. 


И една песен - поздрав от мен за всички Вас. 



   

вторник, 6 март 2012 г.

Денят ми

Разходката ми днес направи ме щастлива.


Слънцето галеше усмихнатото ми лице.
Деца безгрижно гонеха се и смях ехтеше.
Нямаше как да не се засмея с тях и аз.


Кокичета навред в градинките бели и прекрасни.
Загледах се в дърветата - напъпили са вече.


Разходката ми днес направи ме щастлива.


Тичахме с малкия ми син и играхме.
Гълъбите гонехме и нещо тайно им говорихме.


Прибрахме се много изморени и спахме доста.
Но ...
Разходката ми днес направи ме щастлива.


След това отидох в детската градина.
Урок открит имаше групата Пчеличка.


Още една разходка ...
В прекрасния свят на математиката.
Децата се справиха прекрасно.
Цифри от едно до пет.
Геометрични фигури.
По-малко.
По-голямо.
Прекрасно беше...


Прибрахме се с любопитната ми дъщеря.
Смяхме се по пътя си до вкъщи.
Чудесен ден си имах днес.



И ето стихчето, което моята звездичка каза на урока:
"Аз съм манекенка стройна,
за Мис Цифра най-достойна.
Предвождам цялата редица
и се наричам Единица."

   

събота, 3 март 2012 г.

03.03.2012 г.

Днес не съм излизала навън.
Нямах желание да срещам лицемерни усмивки.
Познавам хората в квартала ни.
С иронични лица честитят празниците.


В най-празничния от всички празници си останах вкъщи.
Играх си със сина ми.
Гледахме тържествата за празника по телевизията.
Когато бях малка мама ни водеше с брат ми да гледаме зарята.
Спомням си колко спокойни и щастливи бяха всички хора.
Някои плачеха открито, други срамежливо избърсваха сълзите си.


Днес не развях трибагреника от прозореца си.
Стори ми се някак лицемерно на фона на всичко, което се случва.
Почитам родината си.
Почитам всички известни и неизвестни хора, дали живота си за нея. 
Почитам паметта им.


И се надявам никога да не се разочаровам достатъчно от държавата България.
Защото ще бъде окончателно и необратимо...


Честит празник....!


петък, 2 март 2012 г.

Б.Т.Р. - Пак ще се прегърнем

Влюбена в тази песен. 
В това изпълнение на тази песен... 


Б.Т.Р. - Пак ще се прегърнем

Тичат, блъскат се в нас думи, погледи.
Никой и днес не разбра как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме под небе и липи - 
пак да се намерим, пак да се прегърнем завинаги.

Как един без друг сме живяли в този свят от бетон и стъкло - мъртъв свят, 
в който всеки със вик се е раждал и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.

Тичат, блъскат се в нас думи, погледи. 
Никой и днес не разбра как сега се завръщаме.

Колко улици със теб извървяхме под небе и липи - 
пак да се намерим, пак да се прегърнем завинаги.

Как един без друг сме живяли в този свят от бетони стъкло - мъртъв свят, 
в който всеки със вик се е раждал и очаква до днес любовта си.

Мен ми стига - ти си тук,
имаш още мойто рамо,
стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.


   

четвъртък, 1 март 2012 г.

Happy Birthday To My Best Friend

Здравей!

Днес е рождения ти ден.
Аз искам нещо да ти пожелая...


Здраве и късмет.
Успехи да те съпровождат занапред.
Любов голяма да те сполети.
От щастие главата ти да се върти.
Пиян да си от радост.
Омаян от мечти.
Приятели верни от двете ти страни. 


Усмивки най-сърдечни изпращам ти сега.
Искам блясък в очите ти винаги да има.
Прекрасни мигове да изживееш.
Красиви спомени да съхраниш.


Букет цветя от най-красивите емоции ти подарявам.
Ще те подкрепям, уважавам и до теб да бъда обещавам.


За рождения ти ден до тук това ще е от мен.
За всичко, което съм забравила да ти пожелая извини ме.



Честит рожден ден!



неделя, 26 февруари 2012 г.

Тайната поляна

Пътека през гората се провира.
Не минават често пътници по нея.
Цветя ограждат я от двете й страни.
А зад тях - редици ниски храсти.


Нощем в нея се оглеждат тихите звезди.
Търсят да открият някаква следа.
Следа, която да покаже накъде си тръгнал.
Или откъде дошъл си самотен във нощта.


По тази пътека сега тръгнах аз сама.
Искам да ме отведе до тайната поляна.
Онази същата, където с теб се запознахме...
Където се срещнахме за първи път.


В съня ти бях дошла, а ти ме покани да остана.
Срещахме се там, до езерцето под старата върба.
Отвсякъде оградена с гора, защитена от хорска завист...
Тайната поляна ни приютява всяка нощ.


На нея ще отида и сега.
За да те видя.
Оставил си ми пак покана.
Обсипана с листенца от цветя.
Обвързана съм с теб.
Там, в съня ти.
На тайната поляна.
Ще идвам.
Пак и пак.


На тайната поляна.
Обвързана съм с теб.
Там.
В съня ти.

   

събота, 25 февруари 2012 г.

Дива страст

Тя си лягаше.
Сама.
Отново.

Внимателно оправи завивките.
Нагласи възглавниците.
И си легна.

Хладните чаршафи я прегърнаха нежно.
И тя им се предаде.
Заспа бързо.
Без да се наложи да мечтае.
Както правеше предишните вечери.

Сънят дойде.
Дългоочакваният сън.
Този, за когото мечтаеше вечер, беше там.

Мъжът.
Който я  караше да забрави коя е.
Да се отдаде на чувствата и желанията си.

Тя не го сънуваше за първи път.
И преди я беше посещавал.
Отдаваха се на лудост.
На страст.
Нищо не ги спираше.
Бяха свободни.
Диви животни в гората.

За тях не съществуваше любовта.
Всичко беше неконтролируема страст.
Принадлежаха си за няколко часа.
И се забравяха, когато дойде сутринта.

Тя го чакаше всяка вечер.
За да му се отдаде.
Да бъде дива.
Да бъде свободна.

Да бъде тази, която можеше да бъде само в съня си.

   

петък, 24 февруари 2012 г.

Сънят ми

Тази нощ не те сънувах.
Сънят ми беше празен.


Лутах се в карамелен свят.
Не можех да намеря път.


Не дойде...


Защо?
Звезди ли пътеката ти не огряха?
Или обгърната от облаци бе луната бяла?
Не можа ли да намериш от къде да минеш?
В гората шоколадова ли се загуби?


Остави ме сама.


В сън, изпълнен с карамел исках да те срещна.
Заедно да споделим още една мечта.


Ела довечера.
Каня те в съня ми.


Не ме оставяй пак сама.
Сама в карамелен свят.
Свят, ограден от шоколадова гора.

   

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Синигерчето

Днес пред прозореца ми кацна едно синигерче.
Синът ми умно го загледа и внезапно се засмя.


Когато погледнах, видях, че и синигерчето го гледа.
През стъклото се гледаха два чифта невинни очи.


Очите на едно дете, откриващо света.
И очите на една птица, оцеляваща в студа.


Синигерчето запя сладката си песен.
Дори ми се стори, че се усмихна.


След минута-две птичето вече беше отлетяло.
Но детето ми продължи да се взира в прозореца.


Обърна се към мен, а в погледа му светеше щастие.
Посочи ми прозореца с малката си ръчичка и се засмя отново.


Замислих се - нищо странно не се беше случило.
Но мога да се закълна, че го видях ... 


За миг дете и птиче сякаш се усмихваха едно на друго.