Ще си спомням

Бавно се обръщам.

Оглеждам празната къща.

Става ми тъжно и някак мило.

Всички дни, изминали тук се преплитат.

Извикват на устните ми топла усмивка.

Черниците на пътя зреят сега.

В лозето гроздовете натежават.

Мило ми е.

Всяко кътче от двора ми е мило.

Всяка стая в къщата ми е скъпа.

Но вече няма при кого да се връщам тук.

А не искам да идвам сама.

Ще запазя в спомените си всичко.

Така ще сънувам красиви сънища.

Ще си спомням пълната къща.

И веселия двор.

Узрялото грозде.

И сладките черници.

Ще си спомням всичко.

Докато съм жива...