Mine

Mine

събота, 23 юли 2011 г.

Ще си спомням

Бавно се обръщам.
Оглеждам празната къща.

Става ми тъжно и някак мило.

Всички дни, изминали тук се преплитат.
Извикват на устните ми топла усмивка.

Черниците на пътя зреят сега.
В лозето гроздовете натежават.

Мило ми е.
Всяко кътче от двора ми е мило.
Всяка стая в къщата ми е скъпа.

Но вече няма при кого да се връщам тук.
А не искам да идвам сама.

Ще запазя в спомените си всичко.
Така ще сънувам красиви сънища.

Ще си спомням пълната къща.
И веселия двор.
Узрялото грозде.
И сладките черници.

Ще си спомням всичко.
Докато съм жива...