Mine

Mine

сряда, 29 юни 2011 г.

*****

Днес ми липсваш.
Много.
Както никога преди.

Минаха седем години, откакто си отиде.
А болката е толкова силна.
Изгаряща е.

Вярвам, че си на по-хубаво място.
Че там няма мъка и болка.
Вярвам, че намираш начин да ме пазиш.
Но ми липсваш.

Толкова много ми липсваш.
Всеки ден си мисля за теб.
И се надявам, че чуваш моите мисли.

Сънувам те.
Сънувам какво би ми казала.
Как би ме посъветвала.
Колко би се радвала на дечицата ми.

Всеки миг ми липсваш.
Няма те.
И ме боли.
Спомням си всеки ден, прекаран с теб.

Винаги ще те обичам, бабо!
И ще мисля за теб.
Почивай в мир...
   
  

неделя, 26 юни 2011 г.

Обичай ме и ти

Двамата вървим, хванати за ръце.
Вятърът нежно гали моето лице.
Слънце ни огрява и мило блести...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


Двамата вървим през меката трева.
Към неизвестното напред в света.
Поточе до нас тихо ромони...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


Двамата вървим и спуска се нощта.
В твоите прегръдки ще почива моята душа.
Небето бързо се обсипва с безброй звезди...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


И когато заспя ще те сънувам.
В съня си с тебе ще танцувам.
Ще се смея, ще пея дори...
Аз те обичам, обичай ме и ти.


   

петък, 24 юни 2011 г.

Loona - Hijo de la luna

Графа и Мария Илиева - Крадена любов

Единствена

/На Мишето с обич
12.07.2002 год./

За тебе, приятелко моя, пиша сега.
За тебе са тези неподправени слова.
На тебе, приятелко, пиша в този час,
с молба нищо да не застава между нас.

Към тебе вдигам отчаяно глава,
когато ме мъчат болка и тъга.
Към тебе отправям помръкнали очи,
когато душата ми посърнала мълчи.

Когато вятър в душата ми завее,
когато сърцето ми ранено залинее,
търся в тебе бляскава искра
и нежна приятелска ръка.

Когато зима ледно ме обгърне,
кой със обич мене ще прегърне?
Кой ще утеши моята душа,
ако не ти - единствена в света?!

Когато чувствата измамени остават
и сълзи в живота ми преобладават,
кой ще ми даде опора със ръка?
Кой, ако не ти - единствена в света?!

Мише, много те обичам! 
Благодаря ти, че си до мен толкова години...  



четвъртък, 23 юни 2011 г.

Това си ти...

Тръгваш си.
Това си ти...

Без дори да погледнеш назад.
Оставяш след себе си сълзи.
И разбити надежди.
Това си ти...

Обръщаш света наопаки, за да избягаш.
Нямаш сили и смелост да се бориш.
Предпочиташ тихото убийство на чуждите мечти. 
Това си ти...


А другия няма смелост да те последва.
Защото не иска повече да го боли.
Това си ти...


Една самотна болка, която обикаля света.
И наранява другите с острите си бодли.
Не можеш да се задържиш при никого.
Никой няма душевната сила да те изтърпи...
Това си ти...


Самота, която поглъща всичко.
И всички са нещастни, когато са до теб.
Това си ти...


Това си ти...
И затова си тръгваш като ограбваш чуждите мечти...


понеделник, 20 юни 2011 г.

Alanis Morissette - Uninvited

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Обичам те

Виждала съм те.

Не помня кога.
Не помня и къде.
Знам само, че съм те виждала.

Може би съм те сънувала.
Или мечтите ми са те рисували.

Ти си това, което съм търсила.
Истински.
Реален.
От плът и кръв.
Не си сън.
Не си и мечта.

Ти си до мен, когато имам нужда да те видя.
Когато искам да говорим.

Очите ти меко блестят.
Усмивка винаги краси устните ти.
 

Ти си в мен.
Аз съм в теб.
Всеки дъх, всяко желание.
Всеки поглед...

Въздуха натежава от неизказани емоции.
Защото Ти си Мен и Аз съм Теб.
 
ОБИЧАМ ТЕ!

 

събота, 4 юни 2011 г.

Зад мен

Пред мен - реки без брод.
Зад мен - познати пътища.
От двете ми страни - непрогледен мрак.

Вървя през гори и поля.
Няма път.
Няма пътека.
Няма светлинка.
Няма я дори бледата луна.

Бягам.
От какво?
И аз не знам.
Не се познавам толкова добре.

Опитвам се да се открия.
В теб.
В твоите очи.

Ти си далеч.
Някъде пред мен.
Трябва да намеря мост.
За да те достигна.
Защо?
За да се родя отново.
В сърцето ти.

Не мога да се върна назад...

Зад мен стоят единствено празните ми стъпки...
 
   

четвъртък, 2 юни 2011 г.

......

Да търсиш това, което не можеш да имаш.
Да пропъждаш всичко онова, което ти принадлежи...

Да бъдеш просто човек.
Понякога е много трудно, нали?
 

Да намериш търсения човек, който да те подкрепи.
Да откриеш сред тълпата някой като теб.
Непосилна задача...

Но когато, незнайно как, съдбата ви срещне по-лесно е да избягаш.

И то не просто да се обърнеш и да си тръгнеш.
А да бягаш стремглаво без да търсиш път.
Защото по-лесно е да бъдеш сам и да живееш в собствения си свят.
 

За какво ти трябват други...?
 

Единственото, което виждаш в тях е натрапчивост...

Защо да даваш трети шанс на някого, когато и втория е провален...?

Повече няма да си причиня същата болка. 
Няма да търся приятел там, където има само бодли.
И знаеш ли защо?
Защото вече ми писна все да ме боли...

И тази болка да е винаги от теб...


   

сряда, 1 юни 2011 г.

Шоколадови целувки с привкус на карамел

Спя.
Сънувам.
До мен си ти.

В очите ти блестят искри.
Жив огън.

Шоколадови целувки.
С привкус на карамел.
Съня ми е изпълнен с дъх на ягоди.

Обожавам те.

Погледа ти.
Усмивката ти.
Не мога да дишам без теб.

Шоколадови целувки.
С привкус на карамел.
Сънувам...