За едно старо приятелство...

Стара кутия от обувки....
Лежи пред мен на пода.
Пълна е с побелели снимки...
С намачкани писма.


Годините, прекарани със теб са вътре.
Всичките ми спомени...
За теб.
За приятелството ни...


Внимателно махам капака.
Най-отгоре се усмихваш ти.
От снимка с омачкани ъгли...
Наричах те Приятелка...


Колко време мина...?
Десет...?
Не!
Дванадесет години...!
Бяхме почти деца...


Приятелство ни свързваше вярно.
Но ти ме предаде...


Пазя снимките и писмата.


Пазя обичта си към теб...
И тя е избеляла и омачкана...


Ти така пожела...
Да си тръгна.
Да те загърбя...


Връщам капака на кутията обратно.
Оставям я пак над гардероба...
Ще продължавам да я пазя.


Както все още успявам да опазя и обичта си към теб...