Ето ме. Отново. Тръгвам. Ще търся светлина. В небето се вглеждам. Откривам най-ярката звезда.
Посока. Водач. Приятел. Закрила. Всичко ще ми бъде тя. Пътя ми ще осветява. Ще огрява моите следи. На кръстопът няма да ме остави. Ще ми посочи верният път.
Ето ме. Отново. Търся светлина. Ще спра. Когато го открия. Моето място на света. А до тогава .... До тогава ще ме води тя. Най-ярката звезда.
Нощ безлунна. Напълно лишена от звезди. Облачна и ветровита. Зимна почти ...
Пред прозореца отворен стоя сама. Прегръщам сякаш отдавна забравена мечта. Пространството деля си с въздуха студен. Оглеждам се наоколо, все още търся те до мен. Прозореца затварям. Изпълнена съм от странна топлина. В стаята студена сама съм на света. В огледалото поглеждам. Усмивка лека, тъжна почти. Насълзени, искрящи са моите очи. Лицето ми огряно от непозната светлина ... Аз ли съм това?
С бързи стъпки озовавам се до теб. Спиш спокойно, усмихваш се ... На мен. Събуждам те нетърпеливо, останала без дъх. На рамото ти се намествам. Прегръщаш ме и осъзнавам ... Щастлива съм! Ти си моята сбъдната мечта.