Сърцето Празно Отчаяно Трепти В Живота Нищо Не Се Губело Нали Тогава Защо Страда Моята Душа Къде Изчезна Ти Надежда Няма Ден След Ден Къде Изчезна Обичта Къде Къде Къде
Да плуваш във води от неприятности следващите дни, да очакваш края тук.
Да потъваш в тежкия въздух от почти нищо, кой да ти протегне ръка.
Ако трябва да падна от високо, падането ми дали ще бъде бавно.
Не открих почивка дори и в безразличието.
Въпреки това бих искала да преоткрия невинността.
Но нищо няма смисъл и нищо не върви.
Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите.
Кой би могъл да ми попречи да чуя всичко, когато причините умират?
На какво са обречени сърцата ни, кой може да претендира, че ни пази в сърцето си?
Ако смъртта е загадка, то животът няма да е лек.
Ако небето е ад, то може спокойно да ме очаква.
Кажи ми в тези насрещни ветрове какво да направя?
Повече нищо няма смисъл, вече нищо не върви...
Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите.
Искрено се надявам моят не особено професионален превод с речник и донагласяне (някой френско-говорящ може да се произнесе) се приближава поне малко до действителния смисъл на тази прекрасна и истинска песен.
Все едно полюшвани от вятър. Като звуци от нестройно пиано. Прелитат мисли в главата ми. Минават от крайност на крайност. Прескачат нагоре - надолу. Опитвам се да ги догоня. Някак да ги уловя. Искам да спра лудия им бяг. Но те не слушат. Бягат от мен, пърхат от вятъра. Гонят се като ноти върху нотна тетрадка. Неизсвирени. Никога нечути. Като скрит стон вътре в душата. Очакващи диригентът достоен. Все едно полюшвани от вятър. Като звуци на нестройно пиано. Прелитат мисли в главата ми ...
За кой ли път предадена съм. Но на крака изправям се. Отново. Някак сили ще намеря. Ще продължа. Ще се справя. През сълзите си усмихвам се. За кой ли път ... Отново ... Вече спрях да ги броя. И смисъл няма да го правя. Този път няма да заплача. Няма да ме видиш да тъжа. Стена издигам около сърцето си. Нова. По-висока от преди. Захлопвам вратата на душата си. Да я предпазя. За кой ли път ... Спрях да ги броя.
И ето го отново. Там е мястото му. Пред мен. На пътя. Посоките обърква. Табелите променя. Отново чудя се. На кръстопът стоя. Сама съм. Преживяното премислям. Пак и пак. Назад се връщам. Къде сгреших? Какво направих? Как се провалих? На кръстопът съм. Сама отново. Пътят ме зове. Но накъде да тръгна... Сама съм. Оглеждам се. Глава нагоре вдигам. Усмихвам се. Решението е взето вече. Посоката ще е различна. Грешката си няма да повторя.
