Знаеш

Представях си те...
Точно такъв трябваше да си ти...


Да имаш тези кадифени очи.
Да притежаваш тази топла усмивка.
Да е твоя силата да бъдеш с мен...


Ти ме караш да летя.
Караш ме да се усмихвам.
И по-рядко да се ядосвам.
Често ти се сърдя...
Но те обичам...
Обичам те дори тогава.


Отдавна ти живееше в моите мечти.
А отскоро си до мен в живота.
Държиш ръката ми.
Водиш ме напред.


Казваш ми, че съм твоят свят.
Но не е точно така...
Това е нашият свят.
Свят за двама.


Обичам те.
Обичаш ме и ти.


Щастлива съм.
Знаеш...