Може би.
Или в мен цари пред-зимна тишина...
Може би.
Сутрин нетърпеливо поглеждам през прозореца.
Търся белотата на снега.
Искам да ме заслепи.
Да ме накара да се усмихна.
Би ми донесла спокойствие.
Или може би...
Ниското есенно слънце вече не топли.
Северният вятър не гали косите.
Искам да е зима...
Истинска.
Бяла.
Много студена...
Искам снега да хрупка под стъпките ми сутрин.
Дъщеря ми да загребва с шепи сняг и да ме засипва...
Искам да е зима...
Истинска.
Бяла.
Ослепителна и много студена...
2 коментара:
И аз всеки ден ставам и дърпам завесите, очаквайки да видя белота навсякъде. Вече съм готова за зима. :)
Ох, и аз вече нямам търпение... Писна ми тази есен. Искам сняяяяяг! :-)
Публикуване на коментар