Mine

Mine

сряда, 13 юли 2011 г.

Вълшебната гора

Имаше една вълшебна гора.
А срещу нея се издига величествена планина.
В подножието им премина детството ми.

Сутрин иззад гората се надигаше слънцето.
Бързаше да огрее нашия двор.
Вечер се скриваше зад планината.
За "Довиждане" погалваше покрива на къщата.
Керемидите проблясваха под полегатите лъчи.

Дълги сенки се стелеха в двора.
Всяка сутрин.
Всяка вечер.

В моите очи на малко дете всичко изглеждаше вълшебно.

Гората ме привличаше през деня.
Омайваше ме с някаква невидима сила.
А нощем тайнствените й звуци не ми даваха да спя.
Исках да прекарвам всяка минута в дебрите й.
Да се разхождам безкрай по тесните пътеки.
Да си проправям път там, където никой не беше минавал. 
Малки и големи птички ме съпътстваха и пееха чудни песни.
Отстрани виждах катерички, стрелкащи се по дънерите.
Исках всяка минута да прекарам в гората...

Това беше тогава.

Днес я няма вълшебната гора.
На нейното място има магистрала.

Останала е планината.
Вечна и вълшебна.
Приканваща и шепнеща.
Зад нея залязва слънцето.

А покривът на къщата самотно го изпраща....

   

4 коментара:

Владимир Кабрански (krizt) каза...

Щом още поглеждаш към планината, най-важното не се е променило. Това вътре.

Wild cat каза...

Дори и да я няма вече, аз винаги ще нося вълшебната гора в сърцето си. А планината винаги ще ме връща там. :-)

Mario каза...

iskam i az tam :)

Wild cat каза...

Бъди сигурен, че ако можех да те взема с мен в спомените ми със сигурност щях да го направя. Но мога само да ти разказвам. :-)