Mine

Mine

вторник, 9 декември 2014 г.

*****

Не съм писала. 
Отдавна.
Забравила съм може би.
Думите не идват.
Оставят ме самичка.
Търсих ги.
Не ги намирах.
Пътеки към тях проправях.
Трудно беше да ги върна ...

Една луна нощта ни осветява.
Една и съща е на външен вид.
Но една я виждам аз.
Различна е през твоите очи.


В съня ни срещаме се пак.
Тогава тя една и съща е за нас.
Прегърнати я гледаме.
Наслаждаваме се на звездите.


Една луна нощта ни осветява.
Една и съща е на външен вид.
Но една я виждам аз.
Различна е през твоите очи.


Ела и прегърни ме.
Под луна и звезди.
Съня ми превземи ...

  

вторник, 14 октомври 2014 г.

В памет на едно приятелство

Когато едно приятелство свърши...

Дърветата чупят своите клони.
Очите отронват сълзите си скрити.
Птиците прекъсват полета си устремен.
Слънцето помръква, луната изчезва.
Звездите се скриват, небето чернее.


Когато една приятелка света ми напусна...

Сърцето ми сън не намираше нощем.
Душата ми скиташе сама и бездомна.
Ръцете ми празни стояха, свити в юмруци.
Огледалото счупих в яда си безсмислен.


Когато това приятелство свърши...

Дърветата счупиха своите клони.
Очите отрониха сълзите си скрити.
Слънцето помръкна, луната изчезна.

Когато това приятелство свърши...

За тази, която наричах "най-близка приятелка" дълги години.
От нейната бивша най-добра...

   

понеделник, 1 септември 2014 г.

Намери ме

Кафяви
Олющени
Клони
Посрещат
Съня
Ми
Тази
Вечер
Скучна
Прелива
От
Празни
Емоции
Обувки
Черни
Потракват
Минавайки
През
Асфалтова
Безпътна
Алея
Изгубена 
Съм
Намери
Ме 

   

вторник, 5 август 2014 г.

Път

Път пред мен.


Вървя без посока.
Отново.
Търся да намеря себе си.
Изгубена съм аз.
За кой ли път...


Ела и помогни ми.
Ръка подай ми.
Прегърни ме.
Осветли нощта.
Извикай луната на небето.
Покани звездите.
Нека да изгреят.
Нека пътя ми да осветят.
Отново да съм цяла.


Подай ми ръка.
И ме обичай.
Нека в живота да сме двама.

   

сряда, 23 юли 2014 г.

Тук съм

Ето ме.
Отново тук съм.


Изгубена се чувствах.
Заседнала някъде по пътя.
С поглед, вперен в мрака.
Търсех малка светлинка.
И малко сили...
Душата си да събера.


И ето ме отново.
Тук съм.
В море от карамел.
С острови от шоколад.
Намерих се.
Сърцето ми тупти отново.
И дишам...


Дишам и обичам.
Очите ти.
Блестящи.
С мека топлина.
Тук съм.
И обичам.

   

неделя, 29 юни 2014 г.

Сън

Мрак
Сън
Карамел
Шоколад
Мляко
Кафе
Чисто
Горчи
Къде
Си
Ти
Изгубена
Изчезнала
Душа
Непримирима
Скръб
Неутолима
Любов
Незабравима
Луна
Забравена
Звезди
Предадени
Търся
Да
Намеря
Път
Къде
Избяга
Ти

   

събота, 24 май 2014 г.

Под небето черно

При теб завръщам се.
След хиляди терзания.
Сред думи неизречени.
По средата на прегръдка топла.
Знам, че ще ме приютиш.
Душата ми при теб заслон намира.


При теб завръщам се.
Приеми ме с всичките ми грешки.
Под небето черно.
И с луната за свидетел.
Отново ти се вричам.
След хиляди терзания.


При теб завръщам се.
Разбрала своите грешки.
Опитала от всичко, що горчи.
Знам, че ще ме приютиш.
Живота си на теб дарих отдавна.
На средата на пътя си сме днес.


По средата на прегръдка топла.
Отново ти се вричам.
Под небето черно.
И с луната за свидетел.

 

събота, 26 април 2014 г.

Открадни нощта

СънСънувамНасредТъмнаВода
     ОстровСамотенПрезНощта
          КъдеИзбягаОтидеНякъдеДалеч
               ЕлаВземиСъдбатаМиЗовеТе


ЛунаОгряваЧерноНебе
     ЕлаВземиСънятСънувам
          КошмарБезТебЛишенОтСветлина
               КъдеСиТиЕлаВземиМеОткрадниНощта

     

неделя, 30 март 2014 г.

Дърво пречупено

Дърво пречупено.
Останало е без листа.
Клоните изсъхнали от вятъра пращят.


Дърво оставено самичко на света.
Изстрадало.
Понесло товара не безброй лета.


Дърво пречупено.
Останало е без листа.
Птици не гнездят на него вече.
Не чува детски смехове.
Не хвърля сянка на полянката широка.
И никой не пладнува вече там.


Дърво пречупено.
Настъпила е вечната му зима.
Останало е без листа.
Самичко на света.
Понесло товара на безброй лета.

    

неделя, 23 март 2014 г.

"Wonderful life" - Black


Любима, много любима моя песен ...
Поздрав!

  

събота, 1 март 2014 г.

Отново карамел

Карамел и шоколад.
Събрани в твоите очи.
Обгръщаш ме ...

С поглед само.
Доказваш ми.
Любовта в душата.


Шоколад и карамел.
Изпълващи съня ми.
Реални са.
Пред мен заставаш.
Усмихваш се.
Както го умееш само ти.
Подаваш ми ръка.
Да те последвам.
В шоколадов рай.
Насред карамелена гора.
Отново да сме двама.
Сами на света.


Карамел и шоколад ...
Събрани в твоите очи.
Проблясват в полумрака.
Прегръщаш ме.
Давя се в карамелена наслада.
Шоколадово усмихната заспивам.
И знам ...
Карамел и шоколад.
Горят за мен.
В твоите влюбени очи.

 

Честит Рожден Ден




В този ден специален, когато си роден,
букет от пожелания приеми от мен:
да бъдеш здрав ...
винаги щастлив ...
усмихнат, лъчезарен ...
от красиви емоции ограден ...
късмета никога да не те напуска ...
в краката ти да има пътека от цветя ....
да бъдеш най-най-обичан на света !

Приятелю, 
Честит Рожден Ден !

 

петък, 28 февруари 2014 г.

Тъга с очила

И ето ме отново.
На улицата съм сама.
Някак странно ...
Няма други хора.
Отекват стъпки някъде зад мен.
Оглеждам се.
Тогава я съзирам.
Сложила е очилата си.
Да ме види по-добре.
Да не би да ме пропусне.
Това е тя ...
Моята тъга.
Настигнала ме е отново.
Протяга към мен ръце студени.
Иска да се вкопчи в душата ми.
Да вледени сърцето ми ...
Това е тя ...
Моята спътница в мъглата.
Ускорявам крачка.
Изоставям я назад.
Но тя забързва също.
Изведнъж ми става смешно.
Дежавю ...
Всичко това съм го виждала преди.
Аз вървя напред.
А тя ме следва по петите.
Чака да се спъна и да падна.
Тогава ще ме сграбчи.
И ще ме превземе.
Това е тя ...
Моята тъга ...
Този път обаче малко е различна.
Сложила е очила ...
Да не би да ме пропусне.

неделя, 23 февруари 2014 г.

Моят блог на три ...



Моят блог на три ...
Ей така като един ден отлетя годината.
Дойде рожденият ден на блога.
Надявам се поне малко да съм Ви радвала.
Поне малко да сте чакали какво ще се появи тук.
Аз съм най-щастливия човек на света, ако съм успяла в това.
Благодаря Ви, че и през тази година ме четяхте.
Без Вас блогът нямаше да навърши три години.
Благодаря Ви!

  

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

"Балада за хан Аспарух"

Вчера търсих стихотворения, от които евентуално дъщеря ми да учи някое за тържеството в училище. Четейки и преглеждайки десетки прекрасни произведения, попаднах на едно, което ми се стори вълшебно. Признавам си, че не бях го чела никога преди.

"Балада за хан Аспарух" - Младен Исаев

Нощ покрие ли древната Плиска
ние чуваме тропота глух:
прекосява земята мизийска
с бърза конница хан Аспарух.

Вее вятърът конските гриви,
святкат копия - лес разлюлян.
Византийските орди разбива
непокорният български хан.

И изпълнен със мъдрост и слова,
със славяните братски се слял,
една българска силна държава
на потомството той завещал.

Ние, негови верни потомци,
още чуваме тропота глух.
През гранитните древни отломки
литва с коня си хан Аспарух ...

  

сряда, 19 февруари 2014 г.

16 плюс 16

"16 плюс 16" / Недялко Йорданов

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена съдба,
и мислеха, че всичко са узнали,
щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се - 
животът има свое странно Не:
шестайсет и шестнайсет е шестнайсет,
а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато
света се гледа с четири очи
и радостта е двойно по-богата,
а мъката наполовин горчи?
За кой ли път по този бряг преминаха

едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан - 
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.

   

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Приятелко

Приятелко,
на тебе пиша тези редове.
Да ти разкажа каква люта зима
вилнее в моето сърце.


Виждам ясно.
Вече го разбрах.
В твоите очи не съм това, 
което бях.
Не съм ти близка вече.
Не споделяш с мен.
Усещам те далечна.
Като слънце в зимен ден.


А сърцето ми е от виелицата снежна
непоправимо разкъсано на две.
И боли, кърви и все нарежда,
"Прости ми, че те нараних!"

 

вторник, 4 февруари 2014 г.

Сама

Без път.
Без посока.
Под бездънно небе.



Без луна.
Без звезди.


Изоставена ...
От себе си дори.
Тя поема наляво.
Завърта се в кръг.
После тръгва надясно.
Движи се ...
По собствените си следи.
Оглежда се отново.


Какво да направи ...
Накъде да върви ...
Сама е останала.
Изоставена е от себе си дори.

  

понеделник, 27 януари 2014 г.

Жена съм

Големи
Бели
Пера
Оскубани
Лежат
Разхвърляни
Около
Мен
На
Пода
Крила
Отрязани
Изхвърлени
Вън
На
Двора
Не
Искам
Вече
Ангел
Аз
Да
Бъда
Жена
Съм
Просто
За
Ръката
Ме
Хвани
И
Двама
Да
Вървим
В 
Живота

  

събота, 25 януари 2014 г.

Просто размисли ... или прости размисли

Днес отново се замислих за съседите и познатите от блока.
Като цяло масата е една и съща - недружелюбни индивиди, обединени в стадо.
Вървят навели намръщени лица.
Не допускат до изолираното си съзнание чужда намеса, пък била тя и дружелюбна.
Разбирам, че всички имаме проблеми.
Професионални, емоционални.
Предимно обвързани с финанси или липсата на такива.
Но това не ни прави по-малко хора!
Тези, при които срещам някаква що-годе адекватна реакция на моето "Добро утро" да кажем, се броят на пръстите на едната ми ръка. 

Ами втръсна ми вече аз да поздравявам, а съседа любезно да затръшва вратата на входа под носа ми. 
Писна ми от овчи интелект, обвързан единствено с поредната чашка ракия. 
Ами като нямат пари да си платят сметките, откъде се намират пари за алкохол и други екстри, да не ставам подробна...
Аз също съм човек. 

Спадам в категорията средностатистически...
Каквото и точно да означава това. 
Имам проблеми. 
Опитвам се да намирам решение за тях.
Но това не ми пречи да съм поне една идея приятелски настроена към света.
Опитайте се, хора! 
Бъдете хора! 
Не се дръжте като някакви лальовци, които се чудят на кого да се скарат, с кого да се сдърпат и кого да обидят! 
Или най-малкото като видите, че съседа ви идва след вас към входа не бъдете толкова любезни, колкото си мислите, че сте и не затръшвайте вратата под носа му ....

   

петък, 3 януари 2014 г.

Болка

Стоя сама в стая полутъмна.
Обмислям станалото днес.
Отново наранявам се сама ...
Говорих много за отминали неща.
Напълно нетипично ...


Зарекох се отново да не мисля за това.
Но на думата си отново няма да удържа.
Просто е по-силно ...
По-силно е от мен.
Това, което чувствам към отминалите дни.
Не е тягост някаква безлична.
Мъка също мисля, че не е.
Обида по-скоро ме обзема.
И гори ...
Изгаря ме отвътре като незавършен вик.
Гори и стене, очаква мигът на края.
Но кога ще дойде най-после свободата ...


Стоя сама в стая полутъмна.
Отново гледам снимката пред мен.
Изгарям в спомените си, останали от теб.
Като незавършен вик понасям се отново.
Към теб ...
Извикай най-накрая.
Изкрещи ми да се махна ...


Едва ли ще си тръгна доброволно.