Mine

Mine

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Липсваш ми

Липсваш.


Липсваш ми отново.
В тези дълги дни.
Изпълнени със сиви занимания.
И още по-дълги нощи.
Изпълнени с бълнувания за теб.


Липсваш.


Не знаеш колко много.
Не мога да опиша как се чувствам.
Говоря името ти докато сънувам.
Търся те в прегръдките си, когато се събуждам.


Няма те.
Отиде си.
Завинаги си тръгна.
Преди много време.
Но защо ли продължавам да те мисля.


Липсваш.


Липсваш ми.
Отново.
Всеки ден.
Всяка нощ.


Липсваш ....

 

сряда, 14 ноември 2012 г.

Приятелки ...

Приятелки ...


Колко измамно звучи ...


Посрещахме заедно рождените си дни.
Всички празници в календара ...


А днес?
На улицата се подминаваме ...

Обърнали сме главите си встрани.


Приятелка ...
Някога беше ми ти.
Обичах те много.
Ценях те.
Пазих в сърцето си всяка минута със теб.
Споделяхме си тайните и мечтите.
Имахме общи дори.
Дни и нощи заедно бяхме.
И за миг не се деляхме.



А днес?
Телефонния ти номер не зная.

Снимки общи нямаме вече.
Рождения си ден посрещаш с новата поредна най-добра.


Бъди щастлива ...
И здрава.
Това ти желая аз.
За рождения ти ден ...


От бившата най-добра.
За която едва ли спомняш си днес ...


петък, 9 ноември 2012 г.

Спомняш ли си?

И ето идва зима вече.


Пристъпва с малки крачки.
Приближава.


Напомня ми за онзи сняг дълбок.
В който газехме със теб.


Там.
В планината.
Преспи, прегърнали колата.
Както прегръщаше ме ти ...


И ето идва зимата полека.


Дните се скъсяват и скъсяват.

Както се скъсяваха тогава.
Когато с теб се срещах.


Там.
На пътя.
На пътя ми към щастливи часове.


Така прекрасно ми е да си спомням.
И тези спомени да ме топлят.
През зимата ...
Която идва вече.


А ти спомняше ли си за мен?
През всичките изминали студени зимни дни ...