Паметник

Пред прозореца ми има един голям бор.
Когато духа силен вятър, борът пее своя песен.


Неповторима и неописуема...
Трябва да се чуе.


Аз я харесвам.
Не, всъщност не я харесвам - обичам я.


Тя ме свързва с хора, които вече ги няма.
Останали са ми само спомени и стари снимки.
И тази песен на големия бор.
Защото там имаше борова гора.
И боровете пееха всеки ден.
И всяка нощ...


Силна песен.
Изпълваща въздуха с емоция.
Песен, която винаги ще нося в сърцето си.
Защото обичам боровете.
Обичам и хората, с които живеехме под боровата гора.


Обичам ги.
А борът пред прозореца...
Той е като техен паметник.