Mine

Mine

събота, 8 октомври 2011 г.

Някъде напред

Стъпвам тихо...
По пясъчна пътека.
Мека...
Топла...
Галеща...


Залязващо слънцето ме води...
Някъде...
Напред...
Към теб...


Виждам усмивката ти в настъпващия мрак.
Предизвиква ме да продължа напред.
Очите ти горят с тайнствен блясък.
Протегнатите ти ръце приканват за прегръдка...


Обичам те.
Такъв...
Неразгадаем.
Обгърнат от загадъчна мъгла.


Но спри.
За миг.


Спри...
Да те докосна.
Да се уверя, че съществуваш.


Позволи ми да те настигна.
Да се сгуша в силните ти ръце.
Да склоня глава на гърдите ти.
А после тръгни отново...


Аз пак ще те последвам...
Дотам където вече няма да има утре...
Ще бъде само днес...
Тази нощ...
И ще бъдем заедно...