Mine

Mine

неделя, 31 юли 2011 г.

Не спя...

Тази нощ не спя.
Така и не можах да заспя.

Мислех за теб.
И все още го правя.

Мисля за всичко между нас.
За изживяното.
И за това, което можеше да бъде.

Виждам очите ти.
Усмихват се.
По твоя си особен начин.
Така както се усмихваха тогава.

Чувам тихите ти стъпки.
Представям си, че вървиш към мен.

Но това е невъзможно.
Ще остане само спомен.
Ще те нося в сърцето си.
Като малък жив въглен.
Да ме изгаря.
И да ми напомня, че съм те обичала.

А ти ще помниш мен.
И ще се усмихваш с очи.
Всеки път, когато се сетиш за нашите неща.

Ще го правиш, нали?

   

петък, 29 юли 2011 г.

Видях себе си

През очите на своите приятели видях себе си.
Отново.

Видях това, което означавам аз за тях.
Или поне така си мисля.

Определят ме като човек странен и различен.
Не се вписвам в стереотипи...
Ограждам света си със стени.
Изчаквам да видя кой ще се осмели да ги премине.
Казват, че съм особена.
Дали са прави?

Но това съм Аз.
Допускам в сърцето си малко хора.

За да не ме боли след това....

  

понеделник, 25 юли 2011 г.

С карамелен вкус.

Сънувам те.
Отново.
За кой ли път?
Вече спрях да ги броя.


Сънищата ми си имат вкус...


Това е карамел.
Приканва ме.
И ме предизвиква.


Искам да погледна в очите ти. 
Те имат цвят на кафе.
Да разгадая мислите ти.


Подлудява ме...
Този карамелен вкус в съня ми.


Искам да го усетя.
И може би да добавя малко шоколад.


Но натурален...
... за баланс.


  

събота, 23 юли 2011 г.

Ще си спомням

Бавно се обръщам.
Оглеждам празната къща.

Става ми тъжно и някак мило.

Всички дни, изминали тук се преплитат.
Извикват на устните ми топла усмивка.

Черниците на пътя зреят сега.
В лозето гроздовете натежават.

Мило ми е.
Всяко кътче от двора ми е мило.
Всяка стая в къщата ми е скъпа.

Но вече няма при кого да се връщам тук.
А не искам да идвам сама.

Ще запазя в спомените си всичко.
Така ще сънувам красиви сънища.

Ще си спомням пълната къща.
И веселия двор.
Узрялото грозде.
И сладките черници.

Ще си спомням всичко.
Докато съм жива...
  

четвъртък, 21 юли 2011 г.

От твоето сърце до моето сърце...

Пътека от твоето до моето сърце...

"Ти дойде в съня ми и ме зави.
Ти дойде в света ми и сбъдна моите мечти.

Когато те видя на моята врата,
знам, че имам всичко на света.

Приятел аз ще те наричам
и теб винаги ще обичам.

И изчезнеш ли в този час,
знай с теб изчезвам и аз."

... и обратно.

Извират тези мисли и от дълбините на моето сърце.
Защото усмихвам се, когато видя твоето лице.
Най-близкия ми приятел си точно Ти.
И винаги искам да се оглеждам в твоите очи.

вторник, 19 юли 2011 г.

Няма случайни срещи и раздели...

Мисля често...
Какъв щеше да бъде живота ми... 


Ако не бях те срещнала.
Ако не бях изживяла тази болка.
Ако не бях я преживяла.
Ако не бях изминала пътя с теб в живота си.


Може би щях да вярвам, че хора като теб не съществуват.
Да мисля, че никой не може да предизвика подобна буря.
Да бъда в щастливо неведение за теб и подобните ти.


Или може би щях да те търся неистово.
Във всеки случаен поглед на улицата.
Във всяка неочаквана усмивка.
Щях да искам да те срещна, за да те изживея.


Или ако не бих те търсила, ти щеше да ме намериш.
Защото ни е писано да се преживеем взаимно.
И това да ни даде смях и болка, щастие и сълзи.
И да ни направи по-силни.


Защото така е трябвало да стане...
Да се срещнем, а не да се разминем.
И след това, когато всичко свърши, просто да си кажем "Сбогом".
И кротко да продължим по пътя си.


Няма случайни срещи и раздели...


   

неделя, 17 юли 2011 г.

Това си ти.

Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


Очите ти, 
дълбоки, проблясващи меко в мрака.
Устните ти,
тръпнещи, приканващи към грях.
Ръцете ти,
топли, търсещи, намиращи.


Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


Опияняваш ме.
Отвеждаш ме на непознати места.
Предизвикваш неподозирана страст.
Всеки миг мисля за теб.
Изпълваш дните ми.
Осмисляш нощите ми.


Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


Не си отивай.
Остани при мен.
За да мога да дишам.


Това си ти.
Огънят, който бушува в кръвта ми.


   

сряда, 13 юли 2011 г.

Вълшебната гора

Имаше една вълшебна гора.
А срещу нея се издига величествена планина.
В подножието им премина детството ми.

Сутрин иззад гората се надигаше слънцето.
Бързаше да огрее нашия двор.
Вечер се скриваше зад планината.
За "Довиждане" погалваше покрива на къщата.
Керемидите проблясваха под полегатите лъчи.

Дълги сенки се стелеха в двора.
Всяка сутрин.
Всяка вечер.

В моите очи на малко дете всичко изглеждаше вълшебно.

Гората ме привличаше през деня.
Омайваше ме с някаква невидима сила.
А нощем тайнствените й звуци не ми даваха да спя.
Исках да прекарвам всяка минута в дебрите й.
Да се разхождам безкрай по тесните пътеки.
Да си проправям път там, където никой не беше минавал. 
Малки и големи птички ме съпътстваха и пееха чудни песни.
Отстрани виждах катерички, стрелкащи се по дънерите.
Исках всяка минута да прекарам в гората...

Това беше тогава.

Днес я няма вълшебната гора.
На нейното място има магистрала.

Останала е планината.
Вечна и вълшебна.
Приканваща и шепнеща.
Зад нея залязва слънцето.

А покривът на къщата самотно го изпраща....

   

понеделник, 11 юли 2011 г.

Такъв си

Приятел си.
На думи само.
Не и на дела.


Да предаваш околните.
Това е твоята съдба.


Не искаш да се промениш.
Харесваш се такъв.
Подмолен.
Лицемерен.


Мразиш щастието на другите.
И искаш да им навредиш.


Такъв си.
И няма да се промениш.
  
  

сряда, 6 юли 2011 г.

Там...

Капчици дъжд потропват по тънкото стъкло.
Луната, забулена в облаци, се "умножава" в локвичките.

Поглеждам навън.
Ярко осветената улица блести.
Някак пречистена ми се вижда тази нощ.
Дори листата на дърветата са по-различни.
Малките прелитащи капчици искрят в безброй цветове.

Искам да изляза.
Да усетя тази свежест по кожата си.
Искам да танцувам под дъжда.
Да танцувам, както го правех в детството си.

Там ме връща този летен дъжд.
На ярко осветения селски площад.
Под забулената в облаци луна.
Аз и другите деца танцуваме под дъжда.

Там искам да се върна.
Днес.
Тази нощ.

Искам да бъда там...

   

неделя, 3 юли 2011 г.

Искам

Гледаш в очите ми, а не виждаш колко съм тъжна.
Слушаш гласът ми, а не чуваш колко ми се плаче.
Интересуваш се единствено от себе си.

А на мен ми се крещи.
За да ме видиш...
За да ме чуеш...

Галиш косата ми, но не разбираш, че не ми харесва.
Целуваш устните ми без да усетиш, че не искам .
Интересуваш се единствено от себе си.

Искам да извикам.
За да разбереш...
За да усетиш...

Искам да променя нещата.
Усмивката отново да изгрее.
Искам да не ми се плаче вече.
Отново да съм щастлива.

Трябва ли да викам, за да ме чу
e
ш?