Mine

Mine

четвъртък, 19 декември 2013 г.

19.12.


С още една година помъдрях.
Много неща видях.
Много проумях.
Пораснах или остарях ...
Календара пак ми се усмихва.
Стихията на времето никога не стихва ...

Честит Рожден Ден на мен ...

  

неделя, 15 декември 2013 г.

...

празно
сиво
небе
извисява
недружелюбна
снага
спаси
света
ми
от
разтапяне
обичай
просто
Мен
такава
каквато
съм
единствено
това
искам
сега

  

сряда, 4 декември 2013 г.

Коя си ти

Коя си ти?
Една си днес.

Утре друга ...
Подминаваш ме.
После ме прегръщаш.


Коя си ти?
Изгори душата ми.
Нарани ме много.
А днес ...
Все едно не си била ти.


Стига вече!
Пусни ме да си тръгна.

Вече всичко ни дели.
Пусни ме.
Забрави ме.
Ти приятелка не си.


Пусни ме.
Просто си върви.
Не си в живота ми.
Отдавна си ми само спомен.
Стига вече!
Пусни ме ...

неделя, 24 ноември 2013 г.

Най-ярката звезда

Ето ме.
Отново.
Тръгвам.
Ще търся светлина.
В небето се вглеждам.
Откривам най-ярката звезда.


Посока.
Водач.
Приятел.
Закрила.
Всичко ще ми бъде тя.
Пътя ми ще осветява.
Ще огрява моите следи.
На кръстопът няма да ме остави.
Ще ми посочи верният път.


Ето ме.
Отново.
Търся светлина.
Ще спра.
Когато го открия.
Моето място на света.
А до тогава ....
До тогава ще ме води тя.
Най-ярката звезда.

  

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Ще пия за тебе

Вино червено наливам си днес.
Ще пия за тебе.
За всички отминали дни.
За всички усмивки.
И за всички несподелени мечти.
Ще пия бързо.
И ще пия на екс.


Чаша вино червено наливам си пак.
Ще пия за тебе.
За всичкия гняв.
За всички страдания.
И за всички пропилени сълзи.


Вино червено, чашата трета е вече.
Ще пия за тебе.
Бързо.
На екс.
Както забрави ме ти.


И въпреки всичко ще пия за тебе.
Ще пия за тебе.
За да си здрава.
Да си щастлива.


От бившата ти най-добра ...
Честит Рожден Ден!
  
   

понеделник, 11 ноември 2013 г.

В минало време

Превъзмогнах ...
Гневът.
Болката.
Страданието.


Ти ме нарани.
Отново.
За кой ли път ...
Отдавна спрях да ги броя.
Но този беше за последно.


Превъзмогнах ... 
Теб.
Оставям те назад.
В спомените.
Вече си в минало време.



Превъзмогнах те.
Беше за последно.
Тази болка ... 
От теб.


Вече си в минало време.
Превъзмогнах те ...

  

неделя, 10 ноември 2013 г.

Сбъдната мечта

Нощ безлунна.
Напълно лишена от звезди.
Облачна и ветровита.
Зимна почти ...


Пред прозореца отворен стоя сама.
Прегръщам сякаш отдавна забравена мечта.
Пространството деля си с въздуха студен.
Оглеждам се наоколо, все още търся те до мен.
Прозореца затварям.
Изпълнена съм от странна топлина.
В стаята студена сама съм на света.
В огледалото поглеждам.
Усмивка лека, тъжна почти.
Насълзени, искрящи са моите очи.

Лицето ми огряно от непозната светлина ...
Аз ли съм това?



С бързи стъпки озовавам се до теб.

Спиш спокойно, усмихваш се ...
На мен.
Събуждам те нетърпеливо, останала без дъх.
На рамото ти се намествам.
Прегръщаш ме и осъзнавам ...
Щастлива съм!
Ти си моята сбъдната мечта.

  

събота, 9 ноември 2013 г.

Stratovarius - Eagleheart

 

През цялата нощ той лежи буден,
чудейки се още колко може да издържи.
Гледайки стените, където сенките танцуват,
като в транс отнасяйки се далеч
И очите му са пламнали в огън ...
Мечти, изгаряни в пепел многократно...
Най-високата от планините все още изкачва,
готов да отлети просто защото не може да остане
Огънят гори по-ярко с всеки следващ ден...
И очите му са пламнали в огън,
копнеейки за най-съкровената си мечта.

Сърце на орел.
Той лети през дъгата
в един нов свят и намира слънцето,
разпервайки крилата си
над всичките скърби.
Величието на орловото сърце.

Треската гори във вените му,
определя с кураж да счупи оковите.
Отново срещу стената под кървави небеса,
готов да се бори докато умре...
И очите му са пламнали в огън,
копнеейки за най-съкровената си мечта.

 
Сърце на орел.
Той лети през дъгата
в един нов свят и намира слънцето,
разпервайки крилата си
над всичките скърби.
Величието на орловото сърце.

Сърце на орел.
Той лети през дъгата
в един нов свят и намира слънцето,
разпервайки крилата си
над всичките скърби.
Величието на орловото сърце.

   


събота, 19 октомври 2013 г.

.......

Защо отново чувствам се така ...
Защо отново тъна в самота ...


Приятели.
Познати.
Покрай мен са много.
Прекалено много дори.


Пламък студен в душата ми гори.
Изгаря всяка радостна искра.
Прогонва всяка объркала се сълза.
Безразлично ми е какво се случва.
Безразличие обгръща ме отвред.


Безразличие ...
Най-точната дума, описваща ме сега.

   

понеделник, 23 септември 2013 г.

Как съм

Как съм?
Как ли може ...?

Спряла съм на място.
Сърцето си ограждам.
Нови зидове издигам.
По-високи.
Непристъпни.

Маска на лицето си ще сложа.
Неразгадаема.
С усмивка иронична.
Живота ми да пази.
От набезите нежелани.

Как съм?
Как ли може ...?


Добре съм.
Вече винаги ще съм добре.

  

неделя, 22 септември 2013 г.

Коя съм

Коя съм аз?


Една непозната ....
Самотна.
Пречупена сякаш стоя.
Чужда сред свои.
Сред чуждите своя.
Изтощена от пътища прашни.
Уморена от напразни мечти.

Душа разпиляна.
Счупено огледало.

Всяко парче отразява твоите очи.


Коя съм аз?
Една непозната?
Обичаща силно?
Все още вярваща в чудеса?
Душа разпиляна?
Изморена от напразни мечти?


Коя съм аз?
Ти ме познаваш ....
Ти ми кажи ....


Коя съм аз?
Себе си не познавам дори ....

     

събота, 21 септември 2013 г.

Честит рожден ден!





Моето малко слънчево момиче навърши седем годинки днес.

   



понеделник, 16 септември 2013 г.

Училище

Напълно в духа на отминаващия вече днешен ден реших да споделя едно стихотворение на Иван Вазов....

Училище

Детенце хубаво,
пиленце любаво!
Къде под мишница
с таз малка книжчица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

Спорна учебна година на всички ученици!

  

петък, 6 септември 2013 г.

Queen - Radio Ga Ga



Любима, много любима песен...
Поздрав!

  

неделя, 18 август 2013 г.

Счупено стъкло

Ето ме.
Такава.


Усмивка тъжна.
Придружена от сълзи.


Оглеждам се ...
Парчета счупено стъкло.
Било е огледало.
Някога.
Отдавна.


Ето ме.
Усмивка тъжна.


Прегърни ме.
Обичай ме.
Такава.


Парчета счупено стъкло.
Оглеждам се ...

   

четвъртък, 8 август 2013 г.

Изморена

Изморена ...
Така се чувствам.
Изморена съм от себе си.
От безкрайните си пътища.
Изморих се да се търся ...
И да не се намирам.
Изморих се и да се надявам ...
Че някъде все ще се открия.


Виждам се единствено в очите ти.
Ти ме отразяваш в дълбините им.
Такава съм и там.
Изморена ... 


Не мога вече да съм силна.
Искам на рамото ти да се разплача.
А ти да ме прегърнеш.
Да ме приютиш на топло до себе си.
Да изтриеш сълзите ми.
Да ме спасиш от умората.


Спаси ме ...
Такава съм ...
Изморена ...

четвъртък, 25 юли 2013 г.

Празни думи

Толкова пъти предавана.
Толкова пъти излъгана.


Вече не вярвам на никого.
Чувствата доказват се с дела.
Думите празни са вече.
Само вятър и мъгла.


Слънцето сутрин изгрява.
Вечер го заменя бяла луна.
Думите празни са вече.
Вярвам само в извършени дела.


Лъгана много, изправям се на крака.
Затварям зад себе си последната врата.
Мостове вече няма към моята душа.
Пътища разрушавам, не оставям следа.


Думите празни са вече ...
Вярвам само в извършени дела. 

    

сряда, 24 юли 2013 г.

До теб

До теб заставам.
Обгръщам те с душа.


Не те докосвам.
Страхувам се да не изчезнеш ...
Като ранна сутрешна мъгла.


Не смея да те целуна.
От реакцията ти ме е страх.
А сърцето ми трепери.
От обич необятна бие.
Тупти и очаква само твоя глас.


Спаси ме от тъмнината на леда.
Ръцете ми в своите вземи.
Прегърни ме силно.
И света ми изгори.
Като феникс от пепелта си ще се възродя.
Ще дишам, когато дишаш ти.


Защото те обичам.
Знаеш го, нали ...
Обичам те.
Просто обичай ме и ти.

  

петък, 5 юли 2013 г.

Такъв е живота

С тъга изпълнена съм.
Уморена съм от отчаяние.
Взела вече своите решения ...


Ще изправя главата си отново.
Напред ще продължавам да вървя.
Със спомените си ще се науча да живея.
И няма да допускам отново да сгреша.


Кръстопът отново на изпитание ме подлага.
Пътища и мостове зад себе си руша.
Поемам в нова посока.
Построявам си Новият Път.


Приключих със сълзите.
Вчера плаках за последно.
Ще се науча да се усмихвам отново.
Въпреки всички казани и неизказани неща ...
"Такъв е живота" - така ли ми каза?
Такъв е ... 


Ще се науча да живея така ....


   

четвъртък, 4 юли 2013 г.

Честит рожден ден (03.07.2013 г.)



Свещички три на тортата горят.
Поемаш днес по нов, различен път.
Вече си голям, не си мъничко дете.
Разтапям се от обич и на всичко съм готова.
Да си здрав, щастлив, обичан много!
Честит рожден ден, мое слънчево детенце!

    

вторник, 2 юли 2013 г.

Помогни ми

Как да сведа смирено глава ...
Как да се оставя съдбата да ме води ...


Загубена мечта ли е това?
Приятелството ти ...


Помогни ми.
Малко, съвсем малко остана.
Изнемощявам.
Не мога повече сама.
Основа търся да се захвана.
Да продължа да се боря.
Не мога ...


Останах без сили почти.
Помогни ми.
Помогни ...

    

неделя, 30 юни 2013 г.

Страдам

И ето ме отново.
Пред теб заставам.
Сама.
Съблечена.


Маската усмихната свалих.
Останала съм само по душа.
Познаваш ме.
Знаеш, че такава плача.
Беззащитна.
Емоционално нестабилна.
Крайно наранена.
Страдам ...


Ето ме.
Пред теб заставам.
Протегни ръката си и ме докосни.
Избърши поредната сълза.
Нека е последна ...


Ето ме отново.
Не за първи път опора в рамото ти търся.
Приближи се.
Ето ме отново.
Виж ме по-добре.


Ето ме ...
Видя ли ...
Страдам ...
И отново плача.

    

петък, 28 юни 2013 г.

Винаги

Няма
Значение
Къде
Кога
Как
Винаги
Ще
Присъстваш
Тук
В
Сърцето
Където
Живеят 
Усмивките
И
Се
Раждат
Сълзите
Винаги
Ще 
Бъдеш
Тук
Винаги

   

Поздрав за теб

Поздрав за теб ....





        

неделя, 23 юни 2013 г.

Тик-так

Тик-так.
Часовника тиктака.
Стрелките се въртят без цел и посока.


Тик-так.
Отекват празни стъпки покрай мен.
Пътища преплетени разделят се накрая.



Тик-так.
Времето минава, никого не чака.

Кръстопътища преминах много.


Тик-так.
Часовника тиктака.
Стрелките се въртят без цел и посока.


Тик-так.
Мисли нямам вече, избягаха от мен.

Само спомени остават в празната ми стая.


Тик-так.
Часовника безмилостно тиктака ...

     

петък, 21 юни 2013 г.

Не искам

Ден прозрачен след празна нощ.
Слънце мрачно замества избягала луна.


Накъде да се обърна?
Накъде да тръгна?
Къде ме чакаш ти?


Търся пътека да те срещна.
Да се огледам в твоите очи ...


Къде си?
В сънищата си те виждам само.



Ела до мен.
Хвани ме за ръка.
По пътя си не искам да вървя сама ...

   

сряда, 19 юни 2013 г.

Черно и бяло

Ето ме - Такава съм.
Черно и Бяло.
Обичаща и Мразеща.
Няма среда.
Сивото избяга от света ми.
Ето ме ....
Такава съм.


   

събота, 15 юни 2013 г.

Киора - Вярвам в теб

Поздрав с една любима, много любима песен за един приятел ....


   

вторник, 11 юни 2013 г.

Изгрей

ВремеНямаЗалезНастъпва
          ЛипсвашБезумноИзгрей
                    НебетоСамотноРониСълзи
                              ПлачеУсмихнатоТъжноНадМене

СпомениНямамТръгнахаСъщо

          ВсичкоОстанаПустоПразно
                    СамотниДнитеПреплетени
                              НеРазбирамЖестокаСъдба

                                        ЛипсвашБезумноИзгрей

Изгрей


неделя, 9 юни 2013 г.

Страдам

Страдам.
Толкова много боли.


На пода капят сълза подир сълза.
Не мога.
Не издържам.


Страдам.
Толкова много боли.


Завъртам се.
Тъпча на място.
Пътеки не проправям към чужди сърца.
Душата ми страда.
Търся само приятелската ти ръка.


Прощавай ...
За всичко, което ти причиних.

   

вторник, 4 юни 2013 г.

Selena Gomez - Love you like a love song



Беше казано и направено
Всяка красива мисъл беше изпята
Но мисля, че тази тук е следващата
Така че твоята мелодия ще звучи пак и пак
С най-доброто, което притежаваме
Ти си красив, като сбъдната мечта, невероятен
Истинско чудо, чувствен
Ти спаси живота ми отново
И искам да знаеш, скъпи ...

Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
И ще продължа да го повтарям
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
И ще продължа да го повтарям


Момче, непрекъснато звучиш в ума ми като симфония
Няма начин да опиша онова, което ми правиш
Ти просто ми правиш, каквото правиш 
И имам чувството, че бях спасена
Бях освободена
Хипнотизирана от съдбата ти
Ти си вълшебен, чувствен, красив
Такъв си и искам да знаеш, скъпи ...

Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
И ще продължа да го повтарям
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
И ще продължа да го повтарям

Никой не може да се сравнява с теб
Ти си единственият във всяка песен
Музика за сърцето ми, това си ти
Песен, която продължава отново и отново

Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
И ще продължа да го повтарям
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
Обичам те като любовна песен, скъпи
И ще продължа да го повтарям

   

четвъртък, 30 май 2013 г.

Онази песен

Една и съща песен ...
Слушам постоянно.


Онази.
Първата.
Която ти ми подари.


Помниш ли я?
Слушаш ли я?
Мислиш ли за мен?


Сълзи напират в очите ми.
Но не спирам да я слушам.
Един малък спомен.
За теб.
Един сред много други.
Но този се връща при мен.
Винаги.
Всеки ден.


Една и съща песен ...
Слушам постоянно.
Слушаш ли я ти ...
Мислиш ли за мен ...


Ще я слушаш ли отново заедно с мен?
Онази песен.


Която ти ми подари ...

  

вторник, 28 май 2013 г.

Карамел ...

Карамел.
Потапям се.
Шоколад.
В топлите ти очи.
Обгръща ме.
Мекотата на погледа ти.


Къде си?


Оглеждам се на улицата.
Търся да те видя.

Искам да те срещна отново.
Не идваш вече и в съня ми.


Остави ме.
Да си спомням за теб.
За карамелените капки.
За шоколадовите ти очи.
За усмивки нераздадени.
За сънища неизживени...


В карамел потапям се.
Потъвам в шоколадовата топлина.


Къде си?
Търся те.
Оглеждам се.
Ела ...

  

понеделник, 27 май 2013 г.

Mariah Carey - Almost home



Хей, хей ...
Ти си почти у дома
Ти си почти у дома
Ти си почти у дома

Виждала съм светлината в небето...
В небесата е като светулки,
горящи ярко само за да изчезнат в тъмнината.
Държа надеждата в ръцете си,
че ще има още една възможност
да открия Царството, аз вярвам в сърцето си,
защото под доброто има нещо по-голямо отколкото предполагаш.

Когато си почти там
и си почти у дома,
просто отвори очи и върви, върви!
Когато си почти там, 
почти у дома,
знам, че не си сам!
Ти си почти у дома ...

Когато бягаш, бягаш толкова далече,
забравяш кой си 
и откъде си, това е като друга Вселена.
Броиш стъпките си, сякаш те са разкаяния.
Улавяш един дъх, а след това губиш останалото.
Грешното е вярно, дясното е ляво
и няма накъде да поемеш.
Затова не вярвай във всичко.
Мислиш си, мислиш си, че знаеш ...

Когато си почти там
и си почти у дома,
просто отвори очи и върви, върви!
Когато си почти там, 
почти у дома,
знам, че не си сам!
Ти си почти у дома ...

Когато позволиш на сърцето да ти бъде компас, 
ти няма да се загубиш, не и ако му се довериш.
И когато чуеш звука на тромпета,
по-силен от всякога ...

О, когато си почти там,
почти у дома, 
просто отвори очи и върви, върви!
Защото ти си почти там!
Почти у дома!
Знам, че не си сам!
Ти си почти у дома!
Когато си почти там, 
почти у дома,
просто отвори очи и върви, върви!
Почти там!
Ти си почти у дома!
Знам, че не си сам!
Ти си почти у дома ...

   

неделя, 26 май 2013 г.

Това съм

Това съм аз.


Една душа ранена.
Скрита зад усмихната маска.
Трудно ми е вече да крия.
Сърцето ми страда ...


Това съм аз.


Една сълза отронена.
Паднала някъде в света безкраен.
Потърсила утеха на нечие рамо.
Сърцето ми страда ...


Това съм аз.


Една птица с крила отрязани.
Жарава, останала след пламъци луди.
Остатък от едно цяло.
Разбито на хиляда парчета.


Това съм аз.
Една душа ранена.
Сърцето ми страда ...

    

четвъртък, 23 май 2013 г.

Аз ли съм това

И ето ме отново.
Отразявам сама себе си.
Като криво огледало.


Застанала съм пред душата си.
Оглеждам я за поражения.
Очите ми се впиват тъжно в нея.
Съжалявам за всичко, което й причиних.


Ето ме отново.
Тихо се отронват две сълзи.
Спускат се надолу.
Животът им свършва като две малки петънца.


Като криво огледало отразявам.
Образът се чупи и побягва.


Ето ме.
Аз ли съм това?
Ти ме познаваш добре ...
Кажи ми - аз ли съм това?
Не откривам себе си.


Гледам в криво огледало ...


четвъртък, 16 май 2013 г.

По-добри времена

Виж ме.
Тъжна.
Променена.


Няма я усмивката.
Скрих си я.
Пазя я.
За по-добри времена.
Ще ги дочакам ли ...


Виж ме.
Тъжна съм.
Няма звезди в небето.
Луната самотна горе стои.
Гледа безмълвно.
Брои моите сълзи.


Виж ме.
Такава съм вече.
Няма я усмивката ми.
Скрих я.
Най-навътре в сърцето я скрих.
Да не пострада.
От студенината на света.


Пазя я.
Пазя.
За по-добри времена ...

     

събота, 11 май 2013 г.

Боли ...

Страдам.
Много.


Плача.
Вече без сълзи.


И липсваш.
Липсваш ми.
Ужасно липсваш.


Само ако знаеше ...


Боли ме.
Много ме боли ...

    

петък, 3 май 2013 г.

Enrique Iglesias - Se te ne vai



Ако си тръгнеш

Ако си тръгнеш моето сърце ще се удави
в море от нещастия, което никой няма да пресуши.
Ако си тръгнеш бъдещето си го знам -
няма да ям повече и няма да спя дори.
Ако си тръгнеш продавам всичко и се скривам.
Какъв смисъл има без моето момиче?

Сълзите се стичат надолу.
Ако не ги събереш няма да се намерим повече.
Умирам по малко, представяйки си какво ще правиш,
в коя страна ще пътуваш, каква песен ще пееш ...
Ако си тръгнеш ...

Ако си тръгнеш, когато имаш време мисля,
че каквато и да си, ти си чист въздух за мен.
Ти си русалката, която плажовете донесоха.
Ти си една представа, най-сладката, която може да бъде ...

Сълзите се стичат надолу.
Ако не ги събереш няма да се намерим повече.
Умирам по малко, представяйки си какво ще правиш,
в коя страна ще пътуваш, каква песен ще пееш ...
Ако си тръгнеш ...

Ако си тръгнеш ...
Ако си тръгнеш ...
Ако си тръгнеш ...

   Пореден опит да преведа моя любима песен с речник и донагласяне.

  

четвъртък, 2 май 2013 г.

Bob Sinclar - Kiss my eyes


Поздрав за един обичан приятел. Първата песен ...




  

Сънувах те

Сънувах те.
Нощес.
Беше с мен.
Вървяхме по пътека.
Имаше нападали листа.
Без да говорим.

Спомняхме си минали неща.


За ръката ме държеше.
Усмихваше се.
Гледаше ме с топлите си очи.
Казваше ми, че нищо не свършва.
Не тук.
Не сега.
Не така.


Сънувах те.
Нощес.
На поляна насред гора.
Държеше в твоята моята ръка.
Гледаше ме и говореше.
Спомняхме си минали неща.
Усмихваше се.
Топло, само с очи.
Усмихнах се и аз.


Не тук.
И не сега.
Приятелство не може да приключи така ...

  

вторник, 30 април 2013 г.

....

"На теб приятелю любими,
посвещавам тези стихове.
 
С всичките вълни пенливи
и всичките самотни брегове.

Един за мене беше вчера,
един ще си и утре, знай.

Ще чакам, ако трябва дълго време,
за да бъдем заедно до край.

Кристални сълзи две очи отронват,
скърби душата за другар.

И тъжни спомени прогонват
красиви чувства с кафяв загар.

Отново ли ще има мрак,
отново ли ще съм сама?
 

И всичко ли ще свърши пак
с първата мъгла на есента ....."

Идея си нямам кой е писал това стихотворение, но страшно много го харесвам, имам го записано от години и реших да го споделя тук.

  

неделя, 28 април 2013 г.

Две следи

Любима, много любима песен.


Беше слънчев ден - случайно те открих,
и в знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен бряг на любовта 
и песента - откри ни една мечта.

Като нежен дъжд валеше твоят глас.
Като цветен сън живота бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта.
И във нощта откривахме вечността.

Казват, че без любовта прозаичен бил света.
Но нали гори без пламък любовта дори.
Нека просто две следи да оставим аз и ти!
В този свят студен бъди до мен, 
бъди до залезния ден!

Като летен ден отлита младостта.
Като тъжна дума идва есента.
Като спомени горещи тайните неща
от любовта догарят в паметта. 

Като нежен дъжд валеше твоят глас.
Като цветен сън живота бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта.
И във нощта откривахме вечността.

Казват, че без любовта прозаичен бил света.
Но нали гори без пламък любовта дори.
Нека просто две следи да оставим аз и ти!
В този свят студен бъди до мен, 
бъди до залезния ден!
   

събота, 27 април 2013 г.

Дали

Ден.
Без слънце.
 

Нощ.
Без луна.

Небе.
Без звезди.

Път.
Без посока.

Стъпвам.
Без следи.

Сърце.
Без ритъм.

Тяло.
Без душа.

Дърво.
Без листа.

Птица.
Без песен.

Плач.
Без сълзи.

Всичко е пусто и празно.
Ограждат ме мрак и самота.
Времето лекува.


Но дали е така ...

    

събота, 20 април 2013 г.

Къде

Сърцето
Празно
Отчаяно
Трепти
В
Живота
Нищо
Не
Се
Губело
Нали
Тогава
Защо
Страда
Моята
Душа
Къде
Изчезна
Ти
Надежда
Няма
Ден
След
Ден
Къде
Изчезна
Обичта
Къде
Къде
Къде 

    

сряда, 17 април 2013 г.

Не разбирам ...

Прелитам ...
От песен на песен.
Слушани последните две години.
Чудя се на коя да спра.


Коя да слушам днес ...
Всичките лишени са от смисъл.
За мен.
Не ме привлича нито една от тях.
Защото слушам ги сама.



Тежко ми е.
И ми е мъчно.
Не мога да ги слушам.
Текстове без чар.
Музика без ритъм.


Трябваше ли да стане така?
Не разбирам ...


Прелитам.
От песен на песен.
Лишени от смисъл.
Трябваше ли да стане така?

 

Не разбирам ...
      

събота, 13 април 2013 г.

Kate Ryan - Desenchantee




Да плуваш във води от неприятности следващите дни, да очакваш края тук.
Да потъваш в тежкия въздух от почти нищо, кой да ти протегне ръка.
Ако трябва да падна от високо, падането ми дали ще бъде бавно.
Не открих почивка дори и в безразличието.
Въпреки това бих искала да преоткрия невинността.
Но нищо няма смисъл и нищо не върви.

Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите.

Кой би могъл да ми попречи да чуя всичко, когато причините умират?
На какво са обречени сърцата ни, кой може да претендира, че ни пази в сърцето си?
Ако смъртта е загадка, то животът няма да е лек.
Ако небето е ад, то може спокойно да ме очаква.
Кажи ми в тези насрещни ветрове какво да направя?
Повече нищо няма смисъл, вече нищо не върви...

Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите. 

Искрено се надявам моят не особено професионален превод с речник и донагласяне (някой френско-говорящ може да се произнесе) се приближава поне малко до действителния смисъл на тази прекрасна и истинска песен. 
 

събота, 6 април 2013 г.

Мисли

Все едно полюшвани от вятър.
Като звуци от нестройно пиано.
Прелитат мисли в главата ми.


Минават от крайност на крайност.
Прескачат нагоре - надолу.


Опитвам се да ги догоня.
Някак да ги уловя.
Искам да спра лудия им бяг.
Но те не слушат.
Бягат от мен, пърхат от вятъра.
Гонят се като ноти върху нотна тетрадка.


Неизсвирени.
Никога нечути.
Като скрит стон вътре в душата.
Очакващи диригентът достоен.


Все едно полюшвани от вятър.

Като звуци на нестройно пиано.
Прелитат мисли в главата ми ...

   

четвъртък, 4 април 2013 г.

За кой ли път

За кой ли път предадена съм.


Но на крака изправям се.
Отново.


Някак сили ще намеря.
Ще продължа.
Ще се справя.


През сълзите си усмихвам се.
За кой ли път ...
Отново ...
Вече спрях да ги броя.
И смисъл няма да го правя.


Този път няма да заплача.
Няма да ме видиш да тъжа.
Стена издигам около сърцето си.
Нова.
По-висока от преди.
Захлопвам вратата на душата си.
Да я предпазя.


За кой ли път ...
Спрях да ги броя.

   

вторник, 2 април 2013 г.

Няма да повторя

И ето го отново.
Там е мястото му.
Пред мен.
На пътя.
Посоките обърква.
Табелите променя.


Отново чудя се.
На кръстопът стоя.
Сама съм.
Преживяното премислям.
Пак и пак.
Назад се връщам.


Къде сгреших?
Какво направих?

Как се провалих?


На кръстопът съм.
Сама отново.
Пътят ме зове.
Но накъде да тръгна...


Сама съм.
Оглеждам се.
Глава нагоре вдигам.
Усмихвам се.
Решението е взето вече.


Посоката ще е различна.
Грешката си няма да повторя.

     

четвъртък, 21 март 2013 г.

Изгарям

Изгарям ...
Както пеперуда, привлечена от огън.


Пред очите ти.
Оставам беззащитна.
Крилата ми се стапят.
Като пеперуда, попаднала в жарава.


Изгарям ...
Света ми се размива.
Забравям.
Пред очите ти.
Изгарям, когато ме погледнеш.
А погледа ти ме привлича.
Както огън пеперуда.
Летяща към смъртта си.
Изгаря.
Така политам към прегръдките ти.
Привлечена съм като пеперуда.
Примамена от огъня в очите ти.


Изгарям.
Оставам беззащитна.
Крилата ми се стапят.
И оставам Аз.

Душа, разголена.
Обичаща.
Желаеща.


Изгарям ...

В ръцете ти ...
Както пеперуда в огън.

   

вторник, 19 март 2013 г.

Събуди ме

Оглеждам се.
Слънцето ме заслепява.
Насред пустинята стоя.
В пясъчната буря пътя си загубих.


Горещината ме погубва.
За капчица вода се моля.


Слънцето ме заслепява.
Сянка съживяща никъде не виждам.
Дървета няма.


Сън ли е това?
Дали ще се събудя?



Слънцето ме заслепява.

Вървя напред.
А накъде отивам сама не знам.


Слънцето залязва.
Изгря луна.
Тя дали пътя правилен ще ми посочи.
Вървя напред.


Сън ли е това?
Ще се събудя ли?
Помогни ми.

Ела.
Намери ме в сухата пустиня.
Спаси ме от изгарящото слънце на кошмара.


Оглеждам се.
В мрак потъват всички посоки.
Не виждам нищо.
Мрак и тишина.


Ела.
Спаси ме.
Събуди ме от кошмара ...
  
   

вторник, 12 март 2013 г.

Очаквам пролетта

Първи признаци на пролетта...


През прозореца нахлуват.


Усмихнатото слънце.
Блестящата дъга.
Росната трева.
Разцъфтелите цветя.
Минзухарите надничат скромно.
Нарциси и теменужки очакват пролетния зов.


С времето омайно.
С пролетните дъждове.
На зелената трева.
Под дърветата напъпили.
Трепетно и аз очаквам пролетта.

   

петък, 1 март 2013 г.

Честит рожден ден!



Честит рожден ден!
Аз искам да ти пожелая толкова неща...
Звезди неизброими...
Безброй усмихнати слънца...
Щастие до полуда...
Здрав да си като скала...
Късмета с тебе да върви...
И нека силата да имаш да сбъднеш всички твои мечти!
Честит рожден ден!

   

понеделник, 25 февруари 2013 г.

Паяжина

Плетеница нежна.
От сребърни влакна.


Паяжина бяла.
Под простора ми се настанила.


Недоумяващо я гледам.


Паяк посред зима ...
На открито паяжина плел.


Цялата искри, проблясва.
От дъжда валящ.
А паяка го няма.
Скрил се някъде на сухо.


Чака ...


Облаците вятър да издуха.
Слънцето да се покаже.


Паяжината блестяща го очаква ...

 

петък, 22 февруари 2013 г.

Моят блог на две ...


Неусетно дните отмиват.
Идват и си отиват.
Слънцето изгрява сутрин.
А вечерта показва се луната ...


Минаха две години от създаването на Моят свят.
Понякога губех творческата си мисъл.
Но винаги се връщах.


Благодаря на всички, за които е удоволствие да са тук.
Благодарение на Вас, Моят свят добива пълния си смисъл.


Благодаря Ви! 

   

вторник, 19 февруари 2013 г.

.....

Една истинска история от преди 13 дни... 
Най-дългият ден в живота ми до този момент.

"-Хей, как си?
-Добре съм.
-Наистина ли?
-Да...
-Обичам те!"

Разговорът неуверен не можах да продължа.
През сълзи усмихнах се едва-едва.
И се отдадох.
На мъката.
И на сълзите.
На спомените.
И на всички малки нещица.
После се отпуснах до теб.
Оставих се да ме прегърнеш.
Да ме утешиш.
Позволих ти да ми кажеш, че всичко е наред.
Макар да знаех, че това съвсем не е така.
Накрая вече, изморена от емоции.
На дивана съм заспала.
Гушната.
Обичана.
Разтревожена.
Но щастлива.
Че те имам до себе си.
Благодаря ти ...
За всичко ти благодаря.
И те обичам.
Както ме обичаш ти.

    

сряда, 30 януари 2013 г.

Вали

Сняг вали.


От часове.
Вали.
Не спира.


Прозореца отварям.
Снежинки вътре влитат.
Завъртат се в шеметен танц.


Прегръщат се.
И пускат се отново.
Една над друга се прехвърлят.
Карат ме да се усмихвам.
С тях из стаята да се въртя.


Снежинки.
Чисти.
Бели.
И прекрасни.


Сняг вали.
От часове.
Вали.
Не спира.
Бяло е.
Бяло ми е на душата.
Чисто.


Сняг вали.
Вали ...

     

неделя, 27 януари 2013 г.

Заедно напред

Мечтите си преследваме.
По пътища големи.
И по малки пътеки.
Стъпки след себе си оставяме.


Следи ...


Спомени от минали неща.
Преживявания.
И достигани цели.
Продължаваме напред.
Няма да се обръщаме.
Да плачем ...
Или пък да съжаляваме.


Няма да се върнем.


Ще вървим към неизвестното.
Към непознати места.
Под други звезди.
И под чужда луна.
Ще търсим мястото си на света.


Вървим.
Напред.
Хванала съм те за ръка.
И ти се доверявам.
В очите ти виждам моята съдба.


Заедно вървим.
Към неизвестното.
Към мечтите.
По пътища големи.
И по малки пътеки.


Зад нас остават единствено следи ...
Със себе си вземаме само любовта.
 
    

петък, 18 януари 2013 г.

Без глас

Крещя.
Без глас.
Отново останала сама.


Защото тръгна си от мен.
Без думичка за сбогом.
Отиде някъде далеч.
Там навън.
Под тъмното небе.


Искам да дойдеш.
Да се върнеш тук.
Луната отново да изгрее.
Звездите да не са сами.


Ела ....
Върни се.
Просто се върни.


Обичай ме отново.
Както ме обичаше преди ...

    

понеделник, 14 януари 2013 г.

.....

Умирам
Без
Огъня
В
Очите
Ти
Гори
Изгаря
Пожар
В
Сърцето
Ми
Не
Мога
Да
Дишам


Огън
Гори
Сърцето
Душата
Самотна
Като
Въглен
В
Нощна
Тъма
Самотна
Луна
Обичам
Те
Без
Думи

   

петък, 11 януари 2013 г.

Подай ми ръка

Пред мен е мътно.


Ден и нощ в едно се сливат.
Слънцето не мога да съзра.
Луната в облаци е скрита.


Мрачно е.
Студено е.
Не виждам пътя.


Накъде отивам?
Отговор не чувам.
Отеква ехо покрай мен.
Ехото на собствения ми въпрос.


Стъпките ми тънат в глухота.
Загръща ги ниска тъмна трева.


Няма звезди.
Няма никого до мен.
Сама съм.
Търся сутринта.
Дали ще я открия?


Ела ...

Изведи ме от тъмнината.
Посочи ми пътя.
Подай ми ръка.
Доведи ми светлината.


Доведи ми светлината ...
Подай ми ръка ...
     


сряда, 9 януари 2013 г.

***

Поглед вперила съм в мрака.
В тъмното от часове се взирам.
Очите ти да видя искам.
Но нищо, нищо не откривам.


Чувствам се сама, почти самотна.
Сякаш ти не спиш до мен.
Все едно в леглото има някой друг.
Непознат, невиждан никога преди.


А аз те обичам толкова много ...
До обезумяване почти.
И също толкова от безразличието ти ме боли.


В тъмното от часове се взирам.
Усмивката ти да видя искам.

Но нищо, нищо не откривам.


Помогни ми мрака да прогоня.
Помогни ми огъня да върна.
Помогни ми ...


Зная, там навътре все още си ти.
В душата, в сърцето жар гори.


Аз те обичам.


Обичай ме и ти ...


   

неделя, 6 януари 2013 г.

Възможно ли е

Възможно ли е ...
Възможно ли е да не те обичам?


Дори в дните, когато те мразя.
Сърцето ми гори.
Любов изгаря ме отвътре.


Луда съм за теб.


Защо ме нараняваш?
Възможно ли е да не ме обичаш?


И ето огънят гори.
В очите ми искрят звезди.
Когато ме прегръщаш светът изчезва.
И сърцето ми спира да тупти.
В блажен миг застива всичко покрай мен.


И утрото е светло.
Денят е ярък.
Спокойна ми е вечерта.
Когато ме обичаш ...


Обичаш ли ме?


Обичам те!

   
   

вторник, 1 януари 2013 г.

Честита Нова Година



Честита Нова Година

Дано да е изпълнена с:
успехи;
здраве;
щастие;
спокойствие 
и
благоденствие!