Mine

Mine

четвъртък, 9 август 2018 г.

Червените макове

Най-после Тя я намери...

След толкова време.
Съвсем случайно.
Бялата рокля с червените макове!

Самотна, открояваща се.
В малък квартален магазин...
Сърцето й прескочи.
"Роклята! Роклята!"
Искаше да изкрещи...
Но се обърна и излезе.
Не беше за нея тази рокля.
Бяла с червени макове...
За миг я заляха спомени.

След това...
След това се успокои и продължи.
Роклята остана там.
Сама.

Бяла рокля с ярки червени цветя...

неделя, 21 януари 2018 г.

***

Изтръпнала от страх 
тя в себе си се вглежда.
Тъжна, самотна, 
изстрадала душа.

И хуква пак по пътя прашен,
съдбата си напред повежда.
Далеч от тук,
далеч от тъмната луна.

И тича все напред...
И тича все сама...

Изтръпнала от страх...
Изстрадала душа.

      

понеделник, 8 януари 2018 г.

***

Тя
Липсва
Много
Боли
Липсваш
Ми

неделя, 26 февруари 2017 г.

***

Изгубена
Удавена
Нощ
Безлунна
Черна
Бездънна
Вода
Слънце
След
Залез
Плаче
Самотна
Бледа
Звезда
Изгубена
Душа
Извървява
Път
Без
Следа
Удавена
Птица
Паднала
Останала
Сама

На света ....

    

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

Моят блог на шест ...



Моят блог на шест ...

Много пъти изоставян.
Много пъти непоглеждан. 
Заема мястото си вече шест години.

Не зная много ли е или малко.
Напоследък може би е малко.
Искам да е повече.
Но думите ми бягат ...
И все пак ...

Моят блог на шест!

Благодаря, че все още има хора, които ме четат.
Въпреки че пиша рядко.

Твърде, твърде рядко ...

   

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

С обич за татко

Днес отново пиша писъмце.
По вятъра ще ти го пратя.

Където и да си в необятното небе,
знам, че чуваш моето сърце.
С тъгата се уча да живея.
Опитвам да се преборя и с гнева.
Отлетя душата твоя от земята.
Сега се  рее в безкрайна синева.
Няма много да говоря.
От очите ми надничат пак сълзи.
Опитвам се да се усмихна,
въпреки че много ме боли.
Днес, татко, няма те до мен.
Но си в мислите ми всеки ден.

По вятъра ти пращам писъмце.
Ще сложа част от моето сърце.
И от обичта си ще ти пратя.

И се надявам да го прочетеш...

     

понеделник, 26 септември 2016 г.

***

Днес, татко мой, отново пиша писъмце.

Представям си, че си до мен отново
и усмивката огрява твоето лице.

Навън е мрачно и мисля, че ще завали.
Липсваш много и много ме боли.
Помръкнаха завинаги добрите ти очи.
Сърцето ми е свито, душата ми тъжи.

Татко мой, обичам те, където и да си ...