Mine

Mine

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

С обич за татко

Днес отново пиша писъмце.
По вятъра ще ти го пратя.

Където и да си в необятното небе,
знам, че чуваш моето сърце.
С тъгата се уча да живея.
Опитвам да се преборя и с гнева.
Отлетя душата твоя от земята.
Сега се  рее в безкрайна синева.
Няма много да говоря.
От очите ми надничат пак сълзи.
Опитвам се да се усмихна,
въпреки че много ме боли.
Днес, татко, няма те до мен.
Но си в мислите ми всеки ден.

По вятъра ти пращам писъмце.
Ще сложа част от моето сърце.
И от обичта си ще ти пратя.

И се надявам да го прочетеш...

     

понеделник, 26 септември 2016 г.

***

Днес, татко мой, отново пиша писъмце.

Представям си, че си до мен отново
и усмивката огрява твоето лице.

Навън е мрачно и мисля, че ще завали.
Липсваш много и много ме боли.
Помръкнаха завинаги добрите ти очи.
Сърцето ми е свито, душата ми тъжи.

Татко мой, обичам те, където и да си ...

   

вторник, 20 септември 2016 г.

Писмо до татко

Днес, татко мой, ти пиша писъмце.
Как искам да го прочетеш...

Вярвам, че е хубаво при теб.
Няма дъжд и не е студено...

Ние сме добре. 
Ти ни липсваш само...
Да можех да ти кажа "Татенце, здравей".
Да можех пак да те прегърна.
Завинаги си в моето сърце.
И винаги ще те обичам, тате!

Днес, татко мой, ти пиша писъмце.
Вярвам, ще го прочетеш.

Недей за нас се притеснява.
Ние сме добре...

    


събота, 6 август 2016 г.

***

Нощ, Луна, звезди.
В очите ми отново дъжд вали.


Мисля си за минали неща,
за отминали времена. 
Изпълнена с обич и тъга.


Преживяла толкова щастливи дни.
Днес къщата празна стои...


Любимото място, дворът любим.
На сянка под ореха седим.
Вечер до късно, рано сутринта.
Привличаше ни силно любимата гора.


Село прекрасно, ти си едно на света.
В спомените си ще те пазя
и на всички ще разказвам за теб.


понеделник, 20 юни 2016 г.

***

Ден
Без
Слънце
Нощ 
Звезди
Свят
Без
Надежда 
Тупти
И
Тупти
Сърце
Разбито
От
Обич
Трепти
Душа
Безплътна
Молитви
Мълви
В
Нощ
Безлунна
И
Небе
Без
Звезди
Свята
Надежда
Трепти

   

четвъртък, 19 май 2016 г.

***

До листа бял молива стои отдавна притаен.
Приятелко любима, не отговаряш вече ти на мен.
Пиша ти и ти звъня.
Търся те и не те намирам.
Приятелко любима, липсваш в моя ден.
До листа бял молива стои отдавна притаен.
Приятелко любима ...
Сърцето ми е свито от болка и тъга.
Душата ми страда, самичка на света.
Денят ми е мрачен, бледа е нощта.
Приятелко любима ...
На тебе пиша аз сега.
Помниш ли, приятелко мила, когато ти писах това:

"Усмивка приветлива.
Искрящи сини очи.
Приятелко любима,
за мен си всичко ти.

В денят специален 
желая ти хиляди неща... 
Да си здрава. 
Да си щастлива. 
С късмета да вървите ръка за ръка. 
Да си обичана много. 
Все така майка добра. 
В денят най-важен 
ти желая безброй неща... 

Приятелко любима, 
благодаря ти, че те има! 
Честит рожден ден"


Нищо в мен не е различно.
Все още те виждам така.
До листа бял молива стои отдавна притаен.
Приятелко любима, липсваш в моя ден ...

   

вторник, 10 ноември 2015 г.

Ела

Ден, отминал вече.
Нощ, която предстои.
Слънцето залязло е.
Отстъпва пред звезди.
Облаци в небето тичат.
Танцуват странен танц.
Луната в мен се взира...
Пита ме коя съм аз.
Ден, отминал вече.
Нощ, която предстои.
Нощ, в която да те срещна.
Изпълващ моите мечти.
Ден, отминал вече.
Питаш ме коя съм аз.
Аз съм тази, която те обича.
Чакам те в съня си.
Тази нощ.
Всяка нощ.
Чакам те.
Ела...