Mine

Mine

четвъртък, 2 юни 2011 г.

......

Да търсиш това, което не можеш да имаш.
Да пропъждаш всичко онова, което ти принадлежи...

Да бъдеш просто човек.
Понякога е много трудно, нали?
 

Да намериш търсения човек, който да те подкрепи.
Да откриеш сред тълпата някой като теб.
Непосилна задача...

Но когато, незнайно как, съдбата ви срещне по-лесно е да избягаш.

И то не просто да се обърнеш и да си тръгнеш.
А да бягаш стремглаво без да търсиш път.
Защото по-лесно е да бъдеш сам и да живееш в собствения си свят.
 

За какво ти трябват други...?
 

Единственото, което виждаш в тях е натрапчивост...

Защо да даваш трети шанс на някого, когато и втория е провален...?

Повече няма да си причиня същата болка. 
Няма да търся приятел там, където има само бодли.
И знаеш ли защо?
Защото вече ми писна все да ме боли...

И тази болка да е винаги от теб...


   

7 коментара:

Quos каза...

Тази болка е много силна, чувстваш се беззащитен...до следващия път в който допуснеш някой до себе си.
Защо го правим, отново и отново? Казваме си "Този път ще е различно" А дали наистина ще е такова ?

Wild cat каза...

О рядко следващото е различно. В природата ни е всеки път да търсим подобното... Това, което вече сме преживели или полу-преживели. И от самото начало се стремим да уеднаквим новото със старото. Затова и болката всеки път пристъства...

Quos каза...

Подобното? Търсим, това за което мечтаем, ако това е "подобното", то би трябвало да намерим вътрешен мир, а не поредното разочарование...

Wild cat каза...

А колко хора са успели да проумеят кое ги разочарова и въпреки това продължават с полу-еднаквите връзки, завършващи по един и същ начин? И някак прекалено често това, за което мечтаем, не е това, което преживяваме.

Quos каза...

Виждаме частици от мечтаното и се залъгваме, по скоро ни се иска точно това да е мечтата ни, уморени от разочарования...

Wild cat каза...

Да, затова и може би често се примиряваме с не-мечтаното.

Quos каза...

Да...