Ти си моят живот...
Ти си моята съдба...
Не бих живяла без теб...
А ти какво мислиш?
Не питай защо...
Аз исках да потъна в топлината на тялото ти и да почувствам как с ръце ще докоснеш душата ми. Аз исках да бъдеш именно ти този, който ще ме отведе в Рая...
Не ме съди, защото за обич не се съди.
Отначало беше пусто, празно и сиво, а после дойде ти и със светлината на ръцете си създаде в мен истината - кристално чиста и единствена.
Все още ми е трудно да разбера какво трябва да дам на най-скъпия човек за мен. Какво, освен моята изпепеляваща обич?
Разбрах колко успокояваща може да бъде прегръдката и какво е да потъвам в дълбините на очите ти...
Не ме съди! И никога не си тръгвай от мен, защото тогава сърцето ми ще замълчи и всичко ще стане пак, както беше преди...
0 коментара:
Публикуване на коментар