Вървя, не поглеждам назад.
Знам какво ще видя там...
Ще видя моите "приятели", които хвърлят камъни по мен.
Събирам ги, градя стени, за да не ме достига отровната им злоба.
И с тези същите камъни изграждам пътища напред за други, истински хора.
Приветствам нови очи в живота си, нови усмивки.
Чувам какво говорят, но това не ме вълнува.
Усещам как ме гледат...
Косата ми настръхва, викат ме, не се обръщам.
Вървежа ми, изведнъж преминал в бяг, ме отдалечава от миналото.
Бягам напред, към бъдещето, към новите усмивки в живота ми.
И имам нужда да се почувствам свободна, използвам всички камъни, хвърлени по мен.
За да се отдалеча, а всъщност да се приближа.
Към истината може би, или към лъжата...
Не зная все още...
0 коментара:
Публикуване на коментар