Mine

Mine

неделя, 20 март 2011 г.

За "малките" хора...

Лошо е да си "малък" човек.
Да не можеш да погледнеш отвъд "моето собствено".
Когато на теб не ти е добре си повтаряш "Защо пак на мен се случва? Защо не на някой друг?"...

Лошо е да си "малък" човек.
Да си мислиш само за отмъщение и за "връщане" на някого нещо, което и ти сам не осъзнаваш какво е.
Да се събуждаш сутрин само с мрачни мисли в главата си и да се питаш отново и отново "Ама защо на мен точно се случи това?".

Да...
Много е лошо, когато си "малък" човек.
Ограничен в съзнанието си от собственоръчно изградени каменни зидове и то от онези големите, които трудно се прескачат.
Само надзърташ над тях, за да видиш дали случайно не страда и някой друг, а не си само ти.
И когато, поглеждайки над дувара, съзираш някоя прелитаща усмивка върху нечие лице получаваш обрив, дразнещ и съсипващ, вътре в мозъка ти и с още повече злоба започваш да повтаряш "Защо на мен се случва?"...
Крачиш от единия край на стената до другия, връщаш се обратно.
В главата ти се въртят само две мисли - защо на теб се случва и как да го върнеш на останалите.

Да, ти си сам, самотен дори.
Нямаш приятели, никой не го е грижа за теб и за мислите ти, защото ти не допускаш никого в живота си.
Обсебен си единствено от завистта към чуждото щастие.

Да... Много е лошо, когато си "малък" човек.



   

2 коментара:

Анонимен каза...

Много е хубаво въздействащо e представено и е толкова вярно!

Wild cat каза...

Благодаря ти! :-)