Не съм ли аз

Отново и отново виждам себе си... гледайки в твоите очи.
Отразяваш като огледало всички мои недостатъци, наред с добрите ми черти...
Трябва ли да съм различна?
За да те обичам...

Да залича себе си, да избягам от същността си...?
За да се промени отражението в очите ти, за да ме обичаш.
Трябва ли да ти се моля за един миг на щастие?
Да се надявам, да очаквам?
Да бъда затворена в твоето съзнание, идеал на несъщестуващи неща...

Отвори ми, отключи сърцето си, пусни ме вътре.
Приеми ме такава, дива, необуздана и различна.

Дай ми онова, за което и двамата жадуваме.
Глътката обич, капката щастие...
Капката, която се разлива в океан.
Океан, който ни обгръща и ни дарява далечната си красота.

Приеми ме, не се отдръпвай.
Не бягай от мен!
Погледни ме отново, не съм ли аз това, което искаш?

Не съм ли АЗ - с всичките си недостатъци, наред с добрите ми черти...