Поглеждам с усмивка назад ... към старото, изстраданото.
След миг на слабост, искаща да се втурна към миналото, обръщам се в другата посока.
Гордо вдигнала глава ще продължа.
Напред.
Сама.
Без теб.
С мислите си.
С усмивка се откривам във вятъра, галещ лицето ми и шепнещ в косите ми.
Притварям очи, изпълнена с доволство, че съм се изправила, че съм продължила.
Изпълнена с вяра, че едно падане не може да ме спре.
То може само да ме забави, за да осмисля отново преживяното.
И след това падане ще поема в новата посока още по-уверена, че мога да се справя, да продължа.
Напред, сама, без теб.
Поела съм по непознати пътища...
Към неизвестното в живота...
0 коментара:
Публикуване на коментар