Утро

Събуждам се от тихите стъпки на росата,
която се прокрадва по тревата под прозореца.

Усмихвам се на слънцето, нежно галещо лицето ми.

Утро е, отново.
Приказен рай...

Оглеждам бистрите локви от навалелия дъжд и се усмихвам пак,
този път на свежия полъх, идващ от далеч навън.

Затварям очи, мисля си за слънцето,
вятъра, капките роса, отразени в очите ти...
И твоята усмивка, озарена от безкрайната ти любов.

Поглеждам те, все още спиш, усмихваш се.

Усмихвам се и аз.
На теб...
В съня ти...

Защото зная, че сънуваш МЕН....