Mine

Mine

вторник, 22 март 2011 г.

* * *

Затвор - някакъв, някъде, някога, някак...
Всички имаме вина.
Без значение каква е тя.

Всеки понася различно наказание ... според нечия воля.

Хората добре владеят това.
ПОНАСЯНЕ на отговорност...
ИЗЛЕЖАВАНЕ на присъди...

Четири стени, един двор, висока ограда, малко небе...
Никакви звезди...
Колко тъжно звучи.

Колко е тъжно да определят съдбата ти хора, които не са като теб.

Хора, живели някъде някога, никога не попаднали там.

Сива стая с две легла, може би.
Без прозорец, с решетка вместо врата.
Заключва се еднопосочно - винаги и само отвън...

И ти стоиш вътре.
Там...
На средата на сивата стая, оплакващ съдбата си...
ВЯРВАЩ, ЧЕ НЯКЪДЕ НЯКОЙ МИСЛИ ЗА ТЕБ И ТЕ ЧАКА...
Може би.

Или затворен в своя собствен затвор, очакваш някой да те освободи.
Чакаш, тръпнеш, търсиш спасение във всеки минаващ отвън.
Но трябва да избягаш сам.
Да избягаш или да се пребориш със себе си...

Твоят собствен затвор, твоите собствени стени...
Тази сива стая съществува само в твоето съзнание.
Бягай, бори се, спасявай душата си.

Няма кой да ти помогне...
В ТВОЯ СВЯТ СИ САМ...