Живота ни раздели или може би се разделихме сами.
Липсваш ми и още те обичам,
още искам да те виждам, да говорим...
Погледни ме, не трепва ли нещо вътре в теб?
Толкова спомени в мен горят...
Не мога, безсилна съм да върна времето назад...
Ти ми беше най-близкият човек,
ти знаеше всичко, което се случва в душата ми...
Ти и само ти ме познаваше напълно.
Сега си седя и мисля за минало време,
страдам тихомълком за изгубено приятелство...
Преглъщам сълзите си, за да не наранявам никого...
А ти се промени, толкова много се промени...
Неузнаваема си...
Но ме боли, само колко много ме боли...
И как до обезумяване ми липсваш точно Ти...
0 коментара:
Публикуване на коментар