Вървя сред тълпата, разминавам се с много лица...
И тогава сред хората виждам очите на човека, когото съм търсила през целия си живот.
Две очи, сънувани, жадувани, очаквани, търсени.
Очите, които с един поглед палят огън в душата ми.
Очите на човека, който с едно докосване променя света ми - разпалва страст, предизвиква буря, натрупва облаци, гръмотевици, урагани, наслагва всички мои емоции...
Докато накрая остане само една - пареща, изгаряща, изпепеляваща любов...
Любов, която се усеща във въздуха.
Любов, която остава завинаги, във вечността.
Любов, която свързва душите отново и отново всеки следващ път...
Няма случайни неща...
0 коментара:
Публикуване на коментар