Mine

Mine

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Зимно-сутрешни преживявания

И ето вървя по улицата в тази студена красива зимна сутрин. Срещам едни и същи смръщени лица. Усмихвам се и опитвам да поздравя, дори и непознати. В отговор получавам изненадан поглед и глава, обърната на другата страна... Какво ли ще стане, ако всеки се усмихне на някого, ако отговори на неговото "Добро утро" или "Добър ден"... ? Как ще се промени денят ни, ако сутрин вместо "Уф, пак трябва да отивам на работа" си казваме "Днес е един прекрасен ден и аз ще направя всичко възможно да остане такъв"...? 
Усмихвам се на непознатите от скоро, опитвам се да ги поздравя, да им даря една приятна емоция. От скоро, откакто едно детенце пред детската градина ме спря и ми каза с лъчезарна усмивка "Добро утро!" Стана ми топло на душата, поглеждайки в тези очи, невинни и толкова добри. От този ден живота ми се промени - лягам си до любимия човек с усмивка и отново с усмивка го изпращам сутринта на работа. Приспивам децата си с усмивка вечерта и сутринта с усмивка будя дъщеря си за детската градина и прегръщам все още спящото й братче, с усмивка разговаряме по пътя. Поздравявам хората, които срещам, рядко получавам отговор от тях. Но дори мълчанието им предизвиква в мен усмивка, защото знам, че са получили частица от моята положителна енергия. Или поне съм направила опит да им я предам... И зная, че една усмивка може да промени много неща, може да дари топлина, може да предизвика отговор, може да промени нечие настроение... Когато е искрена...