Усмивката ми изгрява сутрин с лъчите на слънцето, когато те се усмихват все още сънени, разрошени, ухаещи, мои и не съвсем...
Моето момиче и моето момче.
Те са толкова различни и толкова много си приличат.
Те са моята радост.
Чакала съм ги дълго, обичам ги много, силата ми извира от техните усмивки, от техните протягащи се за прегръдка ръчички, от сладките целувки, от игрите...
Това са моите деца, донякъде мое продължение, а всъщност - отражение.
Това са моите съкровища, които осмислят живота ми всеки ден, които ми дават смелост да продължавам напред, да гледам в бъдещето с надежда и вяра и никога да не се обръщам назад със съжаление, а само с усмивка...
Това са те...
Моите деца...
Моят живот...
Моята любов...
Моята съдба...
0 коментара:
Публикуване на коментар