От едната страна съм аз, а от другата си ти.
Допираме ръце до стъклото с надежда да се докоснем.
Но уви...
Това е невъзможно.
Докато един от нас не се престраши и стъклото не строши.
Аз съм до теб,
а всъщност си толкова далеч...
Наказание, съдба, извор на живот или безгранична тъга...
Няма дума, с която да опиша колко ми липсваш сега.
Тук, в този миг...
Толкова е самотно откъм моята страна.
Счупи стъклото! Eла!
Дари ми един дъх живот.
Само за миг дори...
И после си тръгни.
Или не - остани...
След като съм вкусила от твоя свят не бих живяла в моя...
Вземи ме с теб, отведи ме далеч.
Никога не поставяй прегради между нас.
Дай на любовта криле и полети с нея.
Обичай ме, така както аз те обичам...
Без обещания и без молби...
Просто ме обичай и ТИ...
0 коментара:
Публикуване на коментар