Mine
сряда, 23 февруари 2011 г.
Размисли за живота
Често се вглеждам в очите на дечицата, с които се разминавам на улицата... Откривам в тях надежда, усмивка, топъл лъч от слънчева светлина... След това вдигам поглед към очите на родителите им - мрачни, намръщени, отправящи обвинение към целия свят... И това е тъжно, толкова тъжно. Кога загубваме вярата във феите, в елфите, във вещиците, в драконите? В кой момент от усмихнати, сияещи, вярващи в чудеса деца се превръщаме в малки, смачкани, потъпкани човечета, които откриват виновни за страданията си навсякъде около тях, но никога не са виновни самите те. И един ден, връщайки лентата назад, всяко едно смачкано човече открива, че избора е бил негов - да продължи да вярва в чудеса, феи и елфи, да съхрани детското в сърцето си или да порастне и да забрави всичките си мечти, да потъпче идеите си и да остави живота да минава покрай него, поглеждайки го отстрани...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Tи какво предлагаш,Wild cat?
Как би могъл човек да мине по линията на самия живот,а не покрай него,ако пред себе си е имал
"Сизифов камък",който десетилетия наред е бутал пред себе си,а същият е падал върху му стотици-хиляди пъти,окървавил го е и го е осакатил за дълго.
"Камъкът на Сизиф" просто си е свършил перфектно работата.Инвестирал е цялата си смрад,твърдост и отрицателна енергия,
за да бере след време плодовете от
своята инвестиция,а дори не осъзнава това,
защото и злото,също като доброто, е дарба-
дава се на хората свише.
Идват ни отвътре,раздаваме ги без усилие,
и го правим с усещане и със съзнание за
правилност.
Хората в инвалидни колички са там,
защото са с осакатени крайници,и само те осъзнават колко би могъл да бъде труден живота на човек в неравностойно положение.
Замисляш ли се,че може да има хора и обстоятелства в живота на някои,
които по същия начин да приковат съзнанието
и психиката им като в инвалидна количка
и само времето и правилните хора могат да ги излекуват от белезите им,които също по един невидим начин са ги превърнали през годините
в хора в неравностойно положение.
Много е лесно да говориш за "избори",за "феи"
и за "вълшебства",когато ти си здравият котарак,
и в теб са и ножа, и рибените кости,и
богатствата,с които да плащаш за ГРЕШКИТЕ,
за които има подробни описания в "най-сексапилния" кодекс от законодателство ни..
Моят герой не е съвършен.
Той просто е дотолкова смачкан,
че е спрял да живее като нормалните хора..
Никому не пожелавам онова състояние на неговия
дух,което е сковало тялото му напълно и което
е демотивирало съзнанието и сетивата му.
Но нищо от неговата "клоака" не намира описание
в "сексапилното ни законодателство".
С всичките му кусури,недостатъци и
"натюр-морти" около него, ми се струва,че,
ако го поставим до всички онези хора,
които са го наранили в миналото и тези,
които се опитват да го наранят в настоящето,
той ще натежи на везната,но само през погледа
на един обективен наблюдател,
какъвто всеки един може да бъде,
ако се опита и притаи с дъха си
лъжата,предразсъдъците и лицемерната
си или ехидна усмивка.
Останалото е прах и сенки..
И нали всичко, което си написала отново се свързва с избора да бъдем ли с правилните хора или да продължим да стоим на средата на стадото, смачкани от камъка. Моят живот също не е песен, но се опитвам да го изживея докрай позитивно и оптимистично и вярвам, да - вярвам, че правилния избор винаги стои в основата на щастието или нещастието.
Публикуване на коментар