Дива страст

Тя си лягаше.

Сама.

Отново.

Внимателно оправи завивките.

Нагласи възглавниците.

И си легна.

Хладните чаршафи я прегърнаха нежно.

И тя им се предаде.

Заспа бързо.

Без да се наложи да мечтае.

Както правеше предишните вечери.

Сънят дойде.

Дългоочакваният сън.

Този, за когото мечтаеше вечер, беше там.

Мъжът.

Който я  караше да забрави коя е.

Да се отдаде на чувствата и желанията си.

Тя не го сънуваше за първи път.

И преди я беше посещавал.

Отдаваха се на лудост.

На страст.

Нищо не ги спираше.

Бяха свободни.

Диви животни в гората.

За тях не съществуваше любовта.

Всичко беше неконтролируема страст.

Принадлежаха си за няколко часа.

И се забравяха, когато дойде сутринта.

Тя го чакаше всяка вечер.

За да му се отдаде.

Да бъде дива.

Да бъде свободна.

Да бъде тази, която можеше да бъде само в съня си.