Mine

Mine

събота, 25 февруари 2012 г.

Дива страст

Тя си лягаше.
Сама.
Отново.

Внимателно оправи завивките.
Нагласи възглавниците.
И си легна.

Хладните чаршафи я прегърнаха нежно.
И тя им се предаде.
Заспа бързо.
Без да се наложи да мечтае.
Както правеше предишните вечери.

Сънят дойде.
Дългоочакваният сън.
Този, за когото мечтаеше вечер, беше там.

Мъжът.
Който я  караше да забрави коя е.
Да се отдаде на чувствата и желанията си.

Тя не го сънуваше за първи път.
И преди я беше посещавал.
Отдаваха се на лудост.
На страст.
Нищо не ги спираше.
Бяха свободни.
Диви животни в гората.

За тях не съществуваше любовта.
Всичко беше неконтролируема страст.
Принадлежаха си за няколко часа.
И се забравяха, когато дойде сутринта.

Тя го чакаше всяка вечер.
За да му се отдаде.
Да бъде дива.
Да бъде свободна.

Да бъде тази, която можеше да бъде само в съня си.

   

2 коментара:

xabiba каза...

„За тях не съществуваше любовта.
Всичко беше неконтролируема страст.
Принадлежаха си за няколко часа.
И се забравяха, когато дойде сутринта...“

Еххх.... красиво и толкова чувствено...

Wild cat каза...

Идеята да го напиша не беше моя. От мен са само думите, които облякоха замисъла. :-) Радвам се, че ти харесва, xabiba! :-)