Mine

Mine

сряда, 15 февруари 2012 г.

*****

Вървя.
Сама.
Сънувам ли?
Не знам....


Вървя по път, обгърнат от мъгла.
Виждам едва на крачка напред.
Но знам, че трябва да продължа.


Знам, че на края ме чакаш ти.

Чакаш ме с отворени за прегръдка ръце.

Усмихнат си.
Очите ти сигурно блестят.
Представям си те.
Едър, силен и прекрасен.
С омайващ и примамващ поглед...
Погледът на твоите очи с цвят на кафе.


Разбрах - сънувам.
Сънувам теб отново.


Искам да се изгубим заедно в мечтите...


Но сънят си има край.
Ще се събудя и ти ще си до мен.
И нямам търпение да те прегърна.
За да ти кажа, че те обичам.


Обичам те...


   

2 коментара:

Earendil a. k. a. Николай Атанасов каза...

Пожелавам сънят да е само прелюдия към реалността на обич и топлина при все повече от нас :)

Wild cat каза...

От твоята уста в Божите уши. :-)