Mine

Mine

неделя, 26 февруари 2012 г.

Тайната поляна

Пътека през гората се провира.
Не минават често пътници по нея.
Цветя ограждат я от двете й страни.
А зад тях - редици ниски храсти.


Нощем в нея се оглеждат тихите звезди.
Търсят да открият някаква следа.
Следа, която да покаже накъде си тръгнал.
Или откъде дошъл си самотен във нощта.


По тази пътека сега тръгнах аз сама.
Искам да ме отведе до тайната поляна.
Онази същата, където с теб се запознахме...
Където се срещнахме за първи път.


В съня ти бях дошла, а ти ме покани да остана.
Срещахме се там, до езерцето под старата върба.
Отвсякъде оградена с гора, защитена от хорска завист...
Тайната поляна ни приютява всяка нощ.


На нея ще отида и сега.
За да те видя.
Оставил си ми пак покана.
Обсипана с листенца от цветя.
Обвързана съм с теб.
Там, в съня ти.
На тайната поляна.
Ще идвам.
Пак и пак.


На тайната поляна.
Обвързана съм с теб.
Там.
В съня ти.