Обля ме поток от слънчеви лъчи.
Полъхът на вятъра се плъзна в косата ми.
Усмихнах се.
Отнякъде долетя аромат на цветя.
И на прясно окосена трева...
Спомних си за теб.
За усмивките, тайно разменени в мрака.
За целувките, съзрени само от луната.
Спомних си за всичко...
И отново се усмихнах.
А стаята ми се напълни с тези красоти...
... със слънчеви лъчи.
... със своенравен вятър.
... с лек аромат на цветя.
... с красиви спомени.
И затворих прозореца.
За да си останат при мен.
1 коментара:
В последните няколко дни си мислих как шумът на вълните може да връща спомените толкова бързо... :)
Публикуване на коментар