Няма случайни срещи и раздели...

Мисля често...
Какъв щеше да бъде живота ми... 


Ако не бях те срещнала.
Ако не бях изживяла тази болка.
Ако не бях я преживяла.
Ако не бях изминала пътя с теб в живота си.


Може би щях да вярвам, че хора като теб не съществуват.
Да мисля, че никой не може да предизвика подобна буря.
Да бъда в щастливо неведение за теб и подобните ти.


Или може би щях да те търся неистово.
Във всеки случаен поглед на улицата.
Във всяка неочаквана усмивка.
Щях да искам да те срещна, за да те изживея.


Или ако не бих те търсила, ти щеше да ме намериш.
Защото ни е писано да се преживеем взаимно.
И това да ни даде смях и болка, щастие и сълзи.
И да ни направи по-силни.


Защото така е трябвало да стане...
Да се срещнем, а не да се разминем.
И след това, когато всичко свърши, просто да си кажем "Сбогом".
И кротко да продължим по пътя си.


Няма случайни срещи и раздели...