В миг, в който й бе необходим.
Без да го търси.
Без да го вика.
Той просто дойде.
Отвори нови врати пред нея.
Показа й нова вселена.
В неговите очи тя видя топлина.
И в тях се приюти тихо нейната душа.
Хванаха се за ръце и се засмяха.
Той е огледало на нейните очи.
Тя му се довери.
Както на никого преди.
И му даде най-прекрасното име в света...
ПРИЯТЕЛ го нарича сега.
3 коментара:
За теб, приятелю... :-)
e da kak da ne Vi zavidi chovek
priateli trudno se namirat :)
Трудно, но не и невъзможно... :-)
Публикуване на коментар