Mine

Mine

събота, 30 април 2011 г.

Една усмивка

Беше се случвало и преди....
Когато всички си легнаха тя остана будна.
Дълго гледа през прозореца светлините на града, които бавно угасваха една след друга.

Мислеше.

За преживяванията от деня.
За усмивките, които беше подарила.
За тези, които бе получила...

Дори сега тя отправяше една усмивка на всички, които бяха будни като нея.
Усмивка истинска, искрена, вълнуваща и дори предизвикваща.

Тази усмивка пазеше за минутите, които прекарваше сама.
Сама до прозореца.
Или с книга в ръка.
Дори в стаята на спящите си деца, сънуващи приказни неща.

Тя се усмихваше и тази вечер.
Защото тази усмивка й даваше силата, необходима да живее утре.
Защото това беше единственият начин да се отърси от хорската завист.
Защото усмивката беше нейният дом.
Там приютяваше през годините разбиваното си сърце.
Всички изплакани сълзи се събираха в тази една усмивка.
Всички щастливи мигове...
Първият плач на дечицата й.
Всички спомени и всички мечти...
В една усмивка...

Целият й живот можеше да се види в тази една горчиво-сладка усмивка...


   

6 коментара:

Mario каза...

a ti kak uspiavash vinagi da si usmihnata
zarejdash i okolnite s tazi usmivka :)

Wild cat каза...

Успявам заради тези, които заслужават усмивка... :-) Не забравяй обаче, че за останалите съм ... ти знаеш започва с б... ха-ха

Mario каза...

malko sladko b :)

Wild cat каза...

Хи-хи, :-)

Earendil a. k. a. Николай Атанасов каза...

Най-малко по една, но през цеееелия ден :) Като му се усмихваш и той почва да ти се усмихва :)

Wild cat каза...

Даааа :-)