-Не те познавам, виждам те за първи път. - беше отговорът.
-Но как така? Аз съм твоята сродна душа... - отново каза гласът.
Огледах се и тогава го видях.
Мъжът, когото ще обичам вървеше зад мен.
Отново се ослушах за гласът и този път осъзнах...
Моята душа вървеше хваната за ръка с неговата между нас.
Почувствах се безмерно щастлива в този миг.
Усещах, че се случва нещо.
Нещо, предопределено много преди да съществуваме аз или той.
И в този миг очите ни се срещнаха...
Той ме настигна.
Усмихна се.
Хвана ме за ръка.
И тръгнахме в живота, прегърнати...
Аз и той вървим напред.
А зад нас вървят душите ни, сплели ръцете си в едно...
0 коментара:
Публикуване на коментар