Типично по детски

Излязох навън и се огледах. 
По улиците проблясваха локви от навалелия дъжд.
Представих си как подскачам от крак на крак във всяка локвичка...
Усмихнах се с очите си и се радвах като дете.
И за миг обиколих локвичките около мен.


Върнах се 15 години назад - в детството ми...
Толкова слънчево и усмихнато.
Толкова близко и далечно.
Толкова неописуемо щастливо..


След това рязко ме свалиха на земята.
Една жена ме гледаше учудено и ме попита как съм.
Напуши ме смях - дълбок, искрен и звънък...
Тръгнах с бързи стъпки на днешната си разходка.
Смеейки се в душата си...


... и наслаждавайки се на приключението ми типично по детски...