Към мечтите

Вървях на сън.
Отново.
Към мечтите.


Събудих се на средата на пътя.
И не знаех накъде да продължа.


Огледах се.
Покрай мен беше тъмно.
Нямаше дори луна.
Само небе.
Синьо.
Дълбоко.
Без звезди.


Спрях без да го искам.
Застинах на място.
Уплаших се.
Бях сама.


И тогава се появи Ти.
Подаде ми ръка и ме поведе.
Напред.
Отново.
Към мечтите.


Към нашите мечти.