Mine

Mine

вторник, 30 април 2013 г.

....

"На теб приятелю любими,
посвещавам тези стихове.
 
С всичките вълни пенливи
и всичките самотни брегове.

Един за мене беше вчера,
един ще си и утре, знай.

Ще чакам, ако трябва дълго време,
за да бъдем заедно до край.

Кристални сълзи две очи отронват,
скърби душата за другар.

И тъжни спомени прогонват
красиви чувства с кафяв загар.

Отново ли ще има мрак,
отново ли ще съм сама?
 

И всичко ли ще свърши пак
с първата мъгла на есента ....."

Идея си нямам кой е писал това стихотворение, но страшно много го харесвам, имам го записано от години и реших да го споделя тук.

  

неделя, 28 април 2013 г.

Две следи

Любима, много любима песен.


Беше слънчев ден - случайно те открих,
и в знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен бряг на любовта 
и песента - откри ни една мечта.

Като нежен дъжд валеше твоят глас.
Като цветен сън живота бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта.
И във нощта откривахме вечността.

Казват, че без любовта прозаичен бил света.
Но нали гори без пламък любовта дори.
Нека просто две следи да оставим аз и ти!
В този свят студен бъди до мен, 
бъди до залезния ден!

Като летен ден отлита младостта.
Като тъжна дума идва есента.
Като спомени горещи тайните неща
от любовта догарят в паметта. 

Като нежен дъжд валеше твоят глас.
Като цветен сън живота бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта.
И във нощта откривахме вечността.

Казват, че без любовта прозаичен бил света.
Но нали гори без пламък любовта дори.
Нека просто две следи да оставим аз и ти!
В този свят студен бъди до мен, 
бъди до залезния ден!
   

събота, 27 април 2013 г.

Дали

Ден.
Без слънце.
 

Нощ.
Без луна.

Небе.
Без звезди.

Път.
Без посока.

Стъпвам.
Без следи.

Сърце.
Без ритъм.

Тяло.
Без душа.

Дърво.
Без листа.

Птица.
Без песен.

Плач.
Без сълзи.

Всичко е пусто и празно.
Ограждат ме мрак и самота.
Времето лекува.


Но дали е така ...

    

събота, 20 април 2013 г.

Къде

Сърцето
Празно
Отчаяно
Трепти
В
Живота
Нищо
Не
Се
Губело
Нали
Тогава
Защо
Страда
Моята
Душа
Къде
Изчезна
Ти
Надежда
Няма
Ден
След
Ден
Къде
Изчезна
Обичта
Къде
Къде
Къде 

    

сряда, 17 април 2013 г.

Не разбирам ...

Прелитам ...
От песен на песен.
Слушани последните две години.
Чудя се на коя да спра.


Коя да слушам днес ...
Всичките лишени са от смисъл.
За мен.
Не ме привлича нито една от тях.
Защото слушам ги сама.



Тежко ми е.
И ми е мъчно.
Не мога да ги слушам.
Текстове без чар.
Музика без ритъм.


Трябваше ли да стане така?
Не разбирам ...


Прелитам.
От песен на песен.
Лишени от смисъл.
Трябваше ли да стане така?

 

Не разбирам ...
      

събота, 13 април 2013 г.

Kate Ryan - Desenchantee




Да плуваш във води от неприятности следващите дни, да очакваш края тук.
Да потъваш в тежкия въздух от почти нищо, кой да ти протегне ръка.
Ако трябва да падна от високо, падането ми дали ще бъде бавно.
Не открих почивка дори и в безразличието.
Въпреки това бих искала да преоткрия невинността.
Но нищо няма смисъл и нищо не върви.

Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите.

Кой би могъл да ми попречи да чуя всичко, когато причините умират?
На какво са обречени сърцата ни, кой може да претендира, че ни пази в сърцето си?
Ако смъртта е загадка, то животът няма да е лек.
Ако небето е ад, то може спокойно да ме очаква.
Кажи ми в тези насрещни ветрове какво да направя?
Повече нищо няма смисъл, вече нищо не върви...

Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите. 

Искрено се надявам моят не особено професионален превод с речник и донагласяне (някой френско-говорящ може да се произнесе) се приближава поне малко до действителния смисъл на тази прекрасна и истинска песен. 
 

събота, 6 април 2013 г.

Мисли

Все едно полюшвани от вятър.
Като звуци от нестройно пиано.
Прелитат мисли в главата ми.


Минават от крайност на крайност.
Прескачат нагоре - надолу.


Опитвам се да ги догоня.
Някак да ги уловя.
Искам да спра лудия им бяг.
Но те не слушат.
Бягат от мен, пърхат от вятъра.
Гонят се като ноти върху нотна тетрадка.


Неизсвирени.
Никога нечути.
Като скрит стон вътре в душата.
Очакващи диригентът достоен.


Все едно полюшвани от вятър.

Като звуци на нестройно пиано.
Прелитат мисли в главата ми ...

   

четвъртък, 4 април 2013 г.

За кой ли път

За кой ли път предадена съм.


Но на крака изправям се.
Отново.


Някак сили ще намеря.
Ще продължа.
Ще се справя.


През сълзите си усмихвам се.
За кой ли път ...
Отново ...
Вече спрях да ги броя.
И смисъл няма да го правя.


Този път няма да заплача.
Няма да ме видиш да тъжа.
Стена издигам около сърцето си.
Нова.
По-висока от преди.
Захлопвам вратата на душата си.
Да я предпазя.


За кой ли път ...
Спрях да ги броя.

   

вторник, 2 април 2013 г.

Няма да повторя

И ето го отново.
Там е мястото му.
Пред мен.
На пътя.
Посоките обърква.
Табелите променя.


Отново чудя се.
На кръстопът стоя.
Сама съм.
Преживяното премислям.
Пак и пак.
Назад се връщам.


Къде сгреших?
Какво направих?

Как се провалих?


На кръстопът съм.
Сама отново.
Пътят ме зове.
Но накъде да тръгна...


Сама съм.
Оглеждам се.
Глава нагоре вдигам.
Усмихвам се.
Решението е взето вече.


Посоката ще е различна.
Грешката си няма да повторя.