Да плуваш във води от неприятности следващите дни, да очакваш края тук.
Да потъваш в тежкия въздух от почти нищо, кой да ти протегне ръка.
Ако трябва да падна от високо, падането ми дали ще бъде бавно.
Не открих почивка дори и в безразличието.
Въпреки това бих искала да преоткрия невинността.
Но нищо няма смисъл и нищо не върви.
Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите.
Кой би могъл да ми попречи да чуя всичко, когато причините умират?
На какво са обречени сърцата ни, кой може да претендира, че ни пази в сърцето си?
Ако смъртта е загадка, то животът няма да е лек.
Ако небето е ад, то може спокойно да ме очаква.
Кажи ми в тези насрещни ветрове какво да направя?
Повече нищо няма смисъл, вече нищо не върви...
Всичко е хаос, всичките ми идеали, думите се разбиват.
Търся една душа, която може да ми помогне.
Аз съм от поколението на разочарованите. Разочарованите.
Искрено се надявам моят не особено професионален превод с речник и донагласяне (някой френско-говорящ може да се произнесе) се приближава поне малко до действителния смисъл на тази прекрасна и истинска песен.
0 коментара:
Публикуване на коментар