посвещавам тези стихове.
С всичките вълни пенливи
и всичките самотни брегове.
Един за мене беше вчера,
един ще си и утре, знай.
Ще чакам, ако трябва дълго време,
за да бъдем заедно до край.
Кристални сълзи две очи отронват,
скърби душата за другар.
И тъжни спомени прогонват
красиви чувства с кафяв загар.
Отново ли ще има мрак,
отново ли ще съм сама?
И всичко ли ще свърши пак
с първата мъгла на есента ....."
Идея си нямам кой е писал това стихотворение, но страшно много го харесвам, имам го записано от години и реших да го споделя тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар