Исках да напиша нещо весело и романтично ...
Просто нещо, както досега.
Но не мога.
Днес слънцето не ми се усмихва.
Дори някак ми досажда и съм дръпнала завесите.
Ако имах щори щях и тях да пусна.
Но нямам.
Примирявам се с няколкото лъча, които влизат в стаята.
Нямам избор.
Не мога да ги спра.
Дори мисълта, че трябва да изляза ме измъчва.
Не искам.
Искам днес да си остана вкъщи...
За да не трябва да се усмихвам насила.
За да не срещам също толкова насилени усмивки.
Днес ми е особено самотно.
И не искам да се усмихвам на никого.
3 коментара:
А хербарият спи
със семе за утре.
Чака "истински дъжд"
Излез, виж и дръж.
Мигът е само веднъж.
Самотата е гарга, порутена.
и аз така...
Радвам се, че тези ми състояния са наистина рядко случващи се... :-) И за щастие - бързо преминаващи.
Публикуване на коментар